Камера на Живо от Центъра на Разлог

Ави Льоб: Вселената изобилства от извънземни светове

Повече от 2000 години ние, хората, спорим за това има ли живот и по-специално има ли интелигентен живот някъде във Вселената. Но спорът винаги свършваше там откъдето е започнал. Защото през цялото това време никога не сме имали никакви доказателства или данни, които биха могли да наклонят дискусията в едната или другата посока.

Но това време може би е близо до своя край, вярва харвардският професор Ави Льоб. Революцията от „екзопланети“ от последните 20 години ни показа, че вселената изобилства от извънземни светове. По-вълнуващо, сега имаме методи, в които атмосферите на тези светове могат да предоставят индиректни доказателства, наречени „био-подписи“, за съществуването на живот на тях.

През следващите няколко десетилетия най-накрая можем да имаме данни, свързани с въпроса за извънземния живот във Вселената. Това твърди в своите проучвания астрофизикът от Харвард Ави Льоб.

Льоб работи върху различни теми, включително черни дупки и ранна космическа история. Но заедно със сътрудника си Манасви Лингам, Льоб извършва сериозна  работа в областта на астробиологията и екзо-цивилизациите.

Когато се замисляме за извънземни и наука, обичайно мислим за търсенето на извънземен разум (SETI). Това често означава, че радиотелескопите се използват за търсене на послания, които са насочени към нас от екзо-цивилизация. Но за разлика от тези целеви сигнали, така нареченият „техно-подпис“ е несъзнателен маркер на съществуването на цивилизацията. С откриването на толкова много екзопланети, астрономите сега ще прекарват много време в тези други светове в много различни дължини на светлината и радио-вълните. Това дава надежда за откриването на „техно-подписи“ на извънземни цивилизации.




Льоб и Лингам са изследвали редица различни начини, по които бихме могли да намерим маркери на друга цивилизация. Какви ще бъдат последиците от цивилизацията, която покрива големи части от планетата си в слънчеви клетки, за да генерира енергия? Лингам и Льоб са показали, че светлината, отразена от такава планета, ще носи „сигнал“ от целия този силиций на повърхността на планетата, което я прави интригуващ пример за „техно-подпис“.

Според Льоб дадена цивилизация не е нужно да е жива сега, за да можем да намерим нейни „техно-подписи“.

„Разбира се, има парадокс на Ферми, който пита къде са всички други цивилизации“ – казва Льоб. „Един възможен отговор на парадокса на Ферми е, че цивилизациите не траят много дълго. Но някои техно-подписи може да останат дори след края на цивилизацията. Възможно е, когато изследваме планетите, да можем да открием артефакти на мъртви цивилизации, които вече не са там“, добавя Льоб.

Според него, планетарните слънчеви панели предлагат един пример за такива възможни артефакти, тъй като те все още могат да съществуват на повърхността на планетата дълго след като цивилизацията, която ги е построила е изчезнала.

Една от най-интригуващите идеи, които Льоб повдига е, че най-често срещаните видове „техно-подписи“ може да не са неща, които можем да видим и разберем сега, с нашето равнище на технологично развитие. „След като една цивилизация стане наистина междупланетна, ще има много артефакти, съществуващи в космоса, а не само на самата планета“, казва Льоб и нарича това „съобщения в бутилка „, които бихме могли да видим само при определени условия. „Тези неща ще бъдат много трудни за откриване, защото те ще излъчват много ниска мощност“, казва Льоб.

Той дава за пример неотдавнашното откритие на Оумуамуа, астероида от друга звезда, който беше хванат да преминава през нашата слънчева система. „Способността да забележим Оумуамуа зависи от напредъка в технологията на използваните телескопи. Имаше предположения, че това може и да е извънземен космически кораб. Междузвездната среда може да е пълна с подобни неща, но как ще ги намерим и разпознаем?“, пита Льоб.

Той дава за пример и откриването на гравитационните вълни, вълните в космоса и времето, прогнозирани от теорията за относителността на Айнщайн.

„Отне много десетилетия на учените да разработят достатъчно чувствителни инструменти, за да открият тези сигнали, идващи от неща като сблъскващи се черни дупки. Примерът с гравитационните вълни показва как откриването на всичко зависи от технологичния напредък. Така че, когато става дума за „техно-подписи“, тъй като нашите технологии стават все по-добри, можем изведнъж да намерим много сигнали от дейността на други технологични цивилизации“.

Льоб е по същество оптимист за търсенето на извънземни цивилизации.

„Ние, хората, вероятно не сме специални“, казва той. Но вярата на Льоб, че не сме „специални“ трябва да намери подкрепа в анализите на огромния брой новооткрити екзопланети. Според него, сега усилията трябва да се насочат към развиване на технологиите и стратегиите за търсене на извънземен живот, „за да можем просто да излезем, да погледнем и да ги видим“, казва Льоб. Според него именно тази възможност прави нашия исторически момент толкова уникален. Ние сме готови да започнем да гледаме към екзопланетите и тяхната среда по всякакви нови начини.

Авраам (Ави) Льоб е професор по природни науки в университета Харвард. Льоб е публикувал 4 книги и повече от 600 статии на широк спектър от теми, включително черни дупки, първичните звезди и ранна Вселена, търсене на извънземен живот и бъдещето на Вселената. Той е председател на катедрата по астрономия, учредител на Инициативата за черните дупки на Харвард и директор на Института за теория и изчисление (ITC). Той също така председателства Консултативния комитет за инициативата Breakthrough Starshot. Той е директор по теория на науката за всички инициативи на Фондация за Пробив (Breakthrough Prize Foundation). Ави е гостуващ професор в университета на Тел Авив. Той е избран член на Американската академия за изкуства и науки, на Американското физическо дружество и Международната академия на астронавтиката, както и заместник-председател на Съвета по физика и астрономия на националните академии.

Източник megavselena.bg