Камера на Живо от Центъра на Разлог

Александра Бучкова : Музиката – моят живот!

Александра Бучкова е ученичка в VIII „в“ клас в СУ „Братя Петър и Иван Каназиреви“ – гр. Разлог.

Паралелно с това се обучава и в частно музикално училище „Музикални хоризонти“ – гр. Серес, Гърция. Музиката и пеенето са нейната страст от малка, а танците – нейно хоби, на което също много държи. Певческите й изяви започват още от 6 – годишна възраст и набират все по-голяма сила. Алекс е амбициозна, целеустремена, отговорна, обича да е точна, коректна и перфектна във всичко, с което се захване.  „Музиката е  моят живот, сърцето ми пее и играе.“ – казва тя.

Как откри своята дарба?

– Още от съвсем малка обичах да слушам музика, да си припявам, да позирам и да забавлявам хората с артистичните си умения и с чувството си за хумор. В детската градина винаги ми даваха главна роля – да пея или да пресъздавам художествени произведения. Отдаваше ми се с лекота. И така, с течение на времето, моето семейство и аз открихме певческия ми талант.

От кога се занимаваш с музика? Кога беше първата ти изява и първата песен, която научи?

– Когато навърших 6 години, вече бях сигурна с какво ще се занимавам. Съдбата ме срещна с народния изпълнител Янко Неделчев, който на драго сърце ми подаде ръка и прие да работи с мен. И до днес съм благодарна, че именно той ми даде първоначалния тласък към музиката и ме накара да я заобичам още по-силно. Първата ми по-сериозна изява като малка бе на общинска сцена – бях само на 6 години и изпълних песента „Една българска роза“.

В момента се обучавам в частно музикално училище „Музикални хоризонти“ – гр. Серес, Гърция, като моите музикални педагози Магдалена Николова и Севдалин Николов ме подготвят и ми водят упражненията, необходими за обучението ми там.

Защо реши да отидеш точно в музикалното училище в Гърция и с какво то е по-специално от тези в България?

– От 5 – ти клас уча в СУ „Братя Петър и Иван Каназиреви“ – гр. Разлог и много исках да завърша точно това средно училище, доказало се във времето като училище с традиции и възпитаващо истински личности. Благодарна съм, че в точния момент ми предложиха да започна музикално обучение в град Серес, Гърция, без да се налага да напускам любимата Разложка гимназия. Мисля, че намерих най-правилната алтернатива за мен на този етап.

Кое е нещото, което те въодушеви да се занимаваш с  музика? От всички твои участия кое ти е най-любимо?

– Както вече казах музиката е моята страст. Закърмена съм с песента и съм израснала в семейство, отдаващо значение на българските традиции и обичаи. С баба ми от най-ранна възраст си пеем любимите македонски песни, тя ме е научила и на доста автентични – жътварски, седенкарски и т.н.

Що се отнася до любимо участие – всички са ми такива. Щом съм на сцена, изпитвам голямо удоволствие, а усетя ли одобрението на публиката, това е истинската награда за мен, която ме вдъхновява още повече.

Посвещавала ли си песен на някого?

– Доста интересен въпрос. Имам издадени 5 авторски македонски песни на фолклорна основа, три от които са посветени на моите близки. Първата авторска песен – „Сполай ти, мамо“, бе специлен подарък, посветен на моята всеотдайна майка. Песента „Сестрице мила“ замислих и посветих на сестра ми, послучай абитуриенския й бал. А година по-късно създадох и песен за моя баща – „Бащина обич“. И трите песни са ми много скъпи и винаги с удоволствие ги изпълнявам.

Кое ти харесва повече – пеенето или танците? Защо?

Танците са ми хоби. Обичам да танцувам в свободното си време, доставят ми удоволствие танцовите изяви пред публика. Пеенето обаче си остава нещото, без което не мога. С него се занимавам по-професионално и мисля да продължа в тази насока. Времето ще покаже! Пожелавам си да съм жива и здрава, за да реализирам всички мои планове и мечти!

Интервюто взе Евгения Гарабийска