Камера на Живо от Центъра на Разлог

България разделена: 41% искат да живеят при комунизма, толкова са и демократите

41% от българите предпочитат да живеят в годините преди демокрацията или представено чрез хронологичната ос – преди 1989 г. Това парадоксално явление се появи в изследване, проведено от „Тренд“. Идентичен брой хора (41% от анкетираните) са посочили, че желаят да живеят в настоящата епохата след комунизма, а останалите 18% не могат да си изберат историческо и политическо време.

От изследването става ясно още, че българите са раздвоени по въпроса дали годините от Освобождението до 9 септември 1944 г. са били добри или лоши години за България. Позитивните и негативните асоциации за периода от Освобождението до 9 септември 1944 г. са сравнително поравно разделени. От една страна се отчитат натрупвания около подема и развитието (15%), исторически събития като Независимостта (5%), Освобождението (4%), Съединението (3%), но от друга страна споменът за националните катастрофи (8%), двете световни войни (6%) също са част от националния ни спомен за периода.

Общественото раздвоение на оценката за периода на следосвобожденска България ясно личи и на въпроса дали това са били добри или лоши години за България, като 31% смятат, че това са били добри години, докато 30% са на обратното мнение. Въпреки това 41% са на мнение, че в периода от Освобождението до 1944 г. България е вървяла във вярната посока. Впечатление прави обаче високият дял на хора, които не знаят или не могат да преценят (43%).






Поради историческата близост с комунистическия период, по-висок процент от запитаните успяват да асоциират с конкретни неща годините от 1944 г. до 1989 г. Тук преобладават положителните оценки най-вече свързани със социалните постижения на комунизма – работа за всеки (16%), спокойствие (11%), безплатно здравеопазване и образование (8% / 7%).  След това идват негативните асоциации като цензура и ограничаване на личните свободи (5%), репресии (4%), изолация и забрана за пътуване (2%). Тук можем да изразим хипотезата, че мнозинството от представителите на най-младите възрастови групи се въздържа да отговори с какво най-общо свързва комунистическия режим, поради факта, че не са живели в този период. Дяловете на отказ да отговорят на въпроса сред най-възрастните са минимални, което до голяма степен формира обществената картина по този въпрос.

Мнозинството от запитаните (52%) са на мнение, че комунистическият режим е извършвал престъпления спрямо хората, докато само 17% не споделят това мнение.

Поставихме респондентите в ситуация да избират в кой период биха предпочели да живеят – в сегашния, след 10 ноември 1989 г. или в този преди промените. Обществото е напълно раздвоено в отговорите на този въпрос, като всяка една от опциите събира по 41% от отговорите. В разбивката по възраст отчитаме сериозна динамика. Само под една пета от хората между 18 и 39 г. искат да живеят в периода преди 10 ноември, докато над две трети от хората над 60 години биха предпочели социализмът.

Тествахме и отношението към различни исторически личности. Тук отчитаме няколко зависимости: положително отношение към фигурите от комунистическия период имат преимуществено по-възрастните хора, докато най-младите имат по-скоро отрицателно отношение към тях. Не се забелязва съществена динамика при различните демографски групи, когато се определя отношението към личности от периода след Освобождението до 1944 г. Андрей Луканов и Петър Младенов събират най-много високи стойности на отрицателни оценки. Положителното отношение към Желю Желев пък се споделя практически във всички възрастови групи.

Източник TrafficNews.bg