Камера на Живо от Центъра на Разлог

Воините на Чингис хан и 10 неща, които не знаехте за него

През Средновековието всеки монголец, още от най-ранно детство се готвел да стане воин. Момчетата се учили да яздят, едва ли не преди да проходят, а малко по-късно усвоявали виртуозно стрелбата с лък и боя с копие и меч.

Командирът на всяко подразделение във войската бил избиран въз основа на неговата инициативност и смелост, показани в сражение. В подчинения му отряд той имал цялата власт – заповедите му се изпълнявали незабавно и безпрекословно. За неизпълнение наказанието било смърт. Такава жестока дисциплина не познавала нито една друга средновековна армия. Най-малко пък западноевропейските – рицарите често дори нарушавали бойния строй, защото смятали за обида да не бъдат включени в първата редица.

Монголските бойци не познавали никакви излишества – нито в храната, нито в жилищните си условия. След като придобивали безпримерна издръжливост през годините на подготовка за военно-чергарски живот, те практически не се нуждаели и от медицинска помощ, освен при тежки рани. Впрочем, по време на походите си в Китай имали на разположение цял екип китайски хирурзи.

Преди началото на сражението, всеки войник обличал риза от здрава мокра коприна. Ако вражеска стрела пробивала плата, той затруднявал проникването на острието в тялото на боеца. А след това коприната бивала извличана от раната заедно със стрелата, което улеснявало хирурга.

Монголската армия, състояща се почти изцяло от кавалерия, се основавала на десетичната система. Най-голямата единица бил туменът, който включвал 10 000 бойци. В един тумен имало 10 полка, всеки от 1000 души. Полковете се състоели от 10 ескадрона, а във всеки ескадрон имало 10 отделения по 10 души. Три тумена формирали армия или армейски корпус.

В монголската войска имало железен закон: ако някой от десетицата побягвал пред лицето на врага, бивали екзекутирани всичките десет бойци. Ако побягвала десетица, екзекутирали всичките сто бойци. Ако побягвали сто, бивал екзекутиран целият полк от хиляда души.

Бойците от леката конница, които съставлявали над половината от цялата армия, нямали доспехи, с изключение на шлем. Те били въоръжени с двусъставен (композитен) азиатски лък, крива сабя, леко дълго копие и аркан (ласо). Впрочем, някои историци смятат, че твърдението за употребата на саби в азиатските армии е силно преувеличено, и настояват, че основното оръжие за близък бой бил правият меч, също както в Европа. Единствената разлика, според тях е, че азиатският прав меч често бил само с едно острие, в сравнение с винаги двуострия европейски меч.




Силата на двусъставните монголски лъкове била доста по-малка от тази на дългия „английски“ лък, но всеки монголски конник носел поне два колчана със стрели. Задачата на леката конница включвала разузнаване, маскировка, подкрепа на тежката кавалерия със стрелба и, накрая, преследване на бягащия враг. С други думи, леките конници трябвало да се бият с врага предимно от разстояние.

За близък бой се използвали отрядите на тежката и средна конница. Тези воини се наричали „нукери“. Нукерите били обучени да водят всякакъв бой: можели да атакуват разпръснато, използвайки лъкове, или пък в плътен боен строй с насочени тежки копия, след което вадели сабите…

Главната ударна сила на монголската армия била именно тежката кавалерия, която съставлявала около 40% от общия брой на воините. Тежките конници разполагали с цял комплект доспехи от кожа или плетени стоманени халки, обикновено снети от победени врагове. Конете на тежката конница били също защитени с кожена броня. Воините от тези части били въоръжени, както за бой на дълго разстояние – лъкове и стрели, така и за близка схватка – копия, мечове или саби, бойни секири или боздугани. Атаката на тежковъоръжената конница била решаваща и можела да промени целия ход на битката.

Всеки монголски кавалерист имал от един до няколко резервни коня. Табуните винаги се намирали непосредствено зад строя и конят можел бързо да бъде заменен по време на поход или дори в разгара на битката. С тези ниски, издръжливи коне монголската конница можела да измине до 80 километра на денонощие. Ако я придружавали обози, стенобитни и метателни машини – до 10 километра.

Такава била армията, която по времето на Чингис хан и неговите наследници създала империя, простираща се от Китай до Централна Европа.

Впрочем, за българите е любопитна подробността, че войската на Чингис познала едно-единствено поражение по време на своите походи. То й било нанесено от воините на Волжка България в прочутата „битка на овните“ през 1223 г. В нея българите примамили монголците в предварително приготвена засада от временни укрепления, разгромили ги напълно и пленили 4 хиляди бойци, които сетне присмехулно разменили за 4 хиляди овни – 1 воин за 1 овен. Някои историци смятат, че именно това довело до преждевременната смърт на Чингис хан, тъй като могъщият завоевател не могъл да преживее позора от поражението си.

Научете 10 неща за този велик владетел, който е бил не само военен гений, но също брилянтен политик и свиреп войн.

1. Чингис не е истинското му име

Мъжът, който се превръща в Чингис хан, се ражда по крайбрежието на река Онон, някъде през 1162г, и е кръстен Темуджин, което означава “железен” или “ковач”. Получава името Чингис хан чак през 1206г, когато е обявен за водач на монголците по време на племенен съвет, известен като “курултай”.

Макар “хан” да е титла с традиционното значение “водач”, историците все още не са сигурни откъде произлиза “Чингис”. Може да е означавало “океан” или “справедлив”, но в контекст обикновено се превежда като “върховен водач”.

2. Имал е тежко детство

Още от малък Чингис е принуден да се примири с бруталността на живота в монголските степи. Враждебните татари убиват баща му, когато той е едва на 9, а по-късно племето прокужда семейството му и майка му е принудена да отглежда седемте си деца сама.

Чингис ловува и събира плодове, за да оцелява, а като по-голям вероятно дори убива своя полубрат при разпра за храна. През тийнейджърските му години, Чингис и младата му жена са отвлечени от враждебни кланове и той прекарва известно време като роб, преди да успее да избяга.

Въпреки всички трудности, Чингис се доказва като добър войн и водач. След като събира армия от поддръжници, той започва да сформира съюзи с водачите на важни племена. До 1206г успешно обединява степните конфедерации под своя флаг и започва да насочва вниманието си към чужди завоевания.

3. Никой не е сигурен как е изглеждал

За толкова важна историческа фигура, днес знаем изключително малко за личния живот на Чингис хан и неговия външен вид. До днес не са оцелели никакви негови портрети или скулптури, а малкото информация, с която разполагат историците, често си противоречи или няма как да бъде потвърдена.

Повечето исторически извори го описват като висок и силен мъж с дълга коса и гъста брада. Вероятно най-изненадващото описание идва от персийския историк от 14-и век Рашид ад-Дин, според който Чингис е имал червена коса и зелени очи.  Той не е срещал хана лично, но такива черти са били срещани сред етнически разнообразните монголци.

4. Най-верните му генерали са били негови бивши врагове

Чингис хан имал набито око за таланта и често повишавал своите офицери на базата на техните умения и опит, а не според тяхната класа, фамилия или връзки.

Един известен пример за това е от 1201г, когато по време на битка с друго племе Чингис едва не бил убит, след като стрела поразила коня му. След победата, той отишъл при пленниците и настоял да научи кой е отговорен за това. Един от войниците се изправил и признал, че той бил стрелецът. Впечатлен от смелостта на войника, Чингис го взел в своята армия и му дал името “Джебе”, означаващо “стрела”.

Заедно с известния генерал Сабутай, Джебе се превръща в един от най-добрите монголски командири по време на завоеванията в Азия и Европа.

5. Рядко оставял неуредени сметки

Чингис хан често давал на кралствата възможност мирно да се предадат, но не се колебаел да унищожи всяка съпротива.

Едно от най-известните му отмъщения е през 1219г, когато шахът на Хорезъмската империя нарушава мира с монголците. Чингис предлага на шаха ценно търговско споразумение за размяна на стоки по Пътя на коприната, но когато първите му емисари са убити, разяреният хан отговаря като отприщва цялата сила на монголските хорди върху хорезъмските територии в Персия.

Последвалата война оставя след себе си милиони убити, а империята на хорезъм-шаховете – в руини. Но Чингис хан не спира до там. Той последва победата си с поход на изток и нова война, този път срещу Тангутската империя, отказала да предостави войска в подкрепа на инвазията на Хорезъмската империя, а след това и за войната срещу мюсюлманите.

Макар да бил женен за дъщерята на владетеля на Тангутската империя, Чингис хан наредил цялото кралско семейство да бъде екзекутирано. Оцелява само един наследник, който обаче по-късно е убит от сина на Чингис и тангутските територии биват присъединени към Монголската империя.

6. Отговорен е за смъртта на 40 милиона души

Макар да е невъзможно да знаем точно колко хора са били избити по време на монголските завоевания, много историци поставят броя им някъде около 40 милиона. Преброяванията от Средновековието показват, че населението на Китай се е стопило с десетки милиони по времето на Чингис хан, а според някои изчисления той може да е убил ¾ от населението на днешен Иран по време на войната си с Хорезъмската империя.

Всичко на всичко, монголските нападения може да са довели до смъртта на 11% от световното население.

7. Бил е толерантен към различните религии

За разлика от повечето имперски владетели, Чингис хан приемал разнообразието на своите нови територии. Той въвел закони, с който гарантирал религиозната свобода на всеки и дори освобождавал от данъци местата за поклонение. Този толеранс имал и политическа страна – ханът знаел, че щастливите поданици нямало да въстанат. Въпреки всичко, монголците имали много свободно отношение към религията.

Докато Чингис и мнозина други се осланяли на шаманизма, почитайки духовете на небето, ветровете и планините, народите от степите били най-различни и включвали несторианци, будисти, мюсюлмани и други.

8. Създал е една от първите международни пощенски системи

След лъка и коня, следващото най-ефективно оръжие на монголците била обширната им комуникационна система. Един от първите декрети на хана е сформирането на конна куриерска система, наречена Ям.

Средновековният експрес се състоял от добре организирани поредици постове и станции, разположени из империята. Спирайки за почивка или смяна на коня на всеки няколко километра, ездачите лесно изминавали по 360км на ден.

Системата позволявала преноса на стоки и информация с безпрецедентна скорост, но служила също и като очите и ушите на хана. Благодарение на Яма, той следял военните и политически развития в империята и поддържал връзка с голямата си мрежа от шпиони и скаути.

9. Никой не е сигурен как е умрял и къде е погребан

Една от най-големите загадки около Чингис хан е неговият край. Според най-популярната версия, той починал през 1227г след падане от кон, но има всякакви теории – от малария до стрела в коляното. Една от най-спорните може би е, че е бил убит, докато се е опитвал да изнасили китайска принцеса.

Както и да е умрял, ханът се е погрижил гробът му да остане в тайна. Според легендата, участващите в погребалното шествие избили всеки, когото срещнали по пътя си, а след това отъпкали земята с конете си, за да прикрият мястото на погребението. Гробницата вероятно се намира някъде около монголската планина Бурхан Халдун, но и до днес никой не знае къде точно.

10. Руснаците се опитали да заличат спомена за него

Днес Чингис хан е национален герой и основоположник на Монголия, но по времето на Съветския съюз през 20-и век, дори споменаването на името му било забранено. Надявайки се да унищожат монголския национализъм, руснаците се опитали да заличат спомена за хана, като го премахнали от учебниците и забранили на хората да ходят на поклонение до рожденото му място в Хентий.

В крайна сметка Чингис хан се завръща в монголската история, когато страната печели независимостта си в началото на 90-те и днес е популярен мотив в монголската култура.

Чингис хан е имал много съпруги, които вероятно са му родили стотици или дори хиляди деца. Според известно проучване от 2003г, днес 1 на 200 мъже носят Y хромозома, дошла от Чингис хан. Това може да означава, че 0.5% от мъжкото население са негови роднини.

Източник iskamdaznam.com

(52)