Камера на Живо от Центъра на Разлог

Гергьовден е! Празнуват военните и животновъдите. Честито на всички именици!

svgeorgiГергьовден е най-големия български пролетен празник в календара на българина. Свети Георги победоносец е един от най-любимите и почитани светци, мъченик за Христовата вяра в Източноправославната църква. Според преданията той е римски войник, християнин. Младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия.

Много са легендите за Свети Георги , но дали, защото прилича на българска народна приказка, или има друга причина, едно от най-известните чудеса, които той според българина прави, е побеждаването на страховития змей и освобождаването на красивата девойка. В легендата Свети Георги освобождава цял град от лошотията на страшния змей, който го тормозел, спасява дъщерята на владетеля от лапите му и си печели обичта на хората. След като смело пронизва змеят с копието си, св. Георги заговаря на хората, да не се страхуват, защото Господ Иисус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, за да повярват в Него




Свети Георги се свързва с животновъдството и по-общо с пролетта и обновяването на природата. В България Св. Георги се смята за един воин, защитник и покровител на овчарите и добитъка. По старите схващания делели годината на два периода: от Гергьовден до Димитровден /летен/ и от Димитровден до Гергьовден /зимен/, а възрастните хора обичат да употребяват израза „Хубав ден Великден, още по-хубав – Гергьовден…“. Така с Гергьовден се бележи едно ново начало. Гергьовден играе определяща роля за стопанската дейност. Някога в частното стопанство от Гергьовден се наемали работници-ратаи, а били освобождавани на Димитровден. Празникът е най-разгърнат в животновъдните и най-вече в овцевъдните райони. Гергьовден е празник не само на овчарите и земеделците, а празнува и армията.

По стара традиция в нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса, защото народното вярване твърди, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса“, като по-рано търкалянето в росата се е правело на голо. Някъде само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, другаде и пият роса. Къпането в росата се прави от хората, за да са здрави и да не ги боли кръст през годината. Къпят се в роса и безплодни жени с вярата, че така ще станат плодовити. Друг свързан с росата обреден момент е събирането и носенето ѝ вкъщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила.

Трапезата на празника включва задължително присъствието на агнешко или ярешко месо, тъй като Свети Георги се смята за покровител на овчарите и животните. За празничната трапеза домакинята приготвя специален обреден хляб („боговица“), на която тя вае от тестото фигурки на овчара и овцете. В чест на Св. Георги във всеки дом (в селата това е традиция) колят младо агне. Преди това, на главата му поставят венец от цветя, които са били събрани сутринта, а на лявият рог запалват свещ и се прочита молитва. Обикновено, агнето го колят пред входната вратата и кръвта я изливат в реката или в някой мравуняк (овцете да се плодят като мравките). Кожата на закланото агне, според обичая, отива като дар на църковният храм. Традиционното ястие на празничната трапеза – „агне печено на шиш“ и „агнешка дроб сърма“. На масата се пие вино и се пеят песни. След като хапнат, хората започват да танцуват хоро. Хорото води най-известният овчар или бременна жена със зелено клонче в ръка.

На този ден имен ден празнуват: Галя, Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Ганчо.