Камера на Живо от Центъра на Разлог

Две европейски кухни, които трябва да опитате

Италия – кулинарното пътешествие


За италианците храненето е като ритуал, символ на единението в семейството, с приятелите. То е начин на общуване в тези специфични за тях кръгове. Затова в Италия се отдава особено значение на храната – да е вкусна и разнообразна, да доставя удоволствие и настроение, предразполагащи към обширни разговори.

В крайна сметка въпреки, че съвременният начин на живот е доста по-забързан от „времената на традициите“, сравнително рядко може да се видят италианци да обядват със сандвич, крачейки нанякъде по улицата. Тези особености на народопсихологията и културата на италианците прави кухнята им много разнообразна, а кулинарните им традиции в много отношения могат да се възприемат като модели за готвене.

Традиционният обяд продължава часове и ако съвремието е променило нещо, то е основното ядене да бъде изместено за вечерта, за да разполага семейството с време. Сервират се многобройни блюда – предястия, салати, супи, основно ядене, десерти. Пастата и пицата, които са тестени изделия, са сред готварските емблеми на Италия.

Всичко това звучи малко нездравословно, но всъщност менюто на италианците е природосъобразно, защото включва много зеленчуци, плодове, млечни произведения, особено сирена, нетлъсто месо – телешко, пилешко, риба, разбира се и морски дарове.

Освен това блюдата са много, но порциите не са големи, за да може да се опитва от всичко по малко. В по-голямата част на страната се готви със зехтин, по-малко с олио, готвенето със животинска мазнина е почти изключено.

Характерно за Италия също е, че за всяко наложило се в страната ястие, по регионите имат уникална собствена рецепта за него. Това прави италианската кухня дълго и разнообразно пътешествие сред вкусове и аромати, в което човек може да се впусне и в България – например в италианския ресторант Леонардо в Банско, където се готви само по автентични рецепти и с оригинални продукти от Италия.

Уникалното швейцарско фондю

Кухнята на всеки народ си има специфични особености. Но в швейцарската кулинария има ястие, което е тотално извън европейските традиции за приготвяне и консумация. Колкото и невероятно да звучи, по-скоро могат да се правят асоциации с готварските практики в далечен Китай, отколкото с Европа. Става дума за Фондю.

То трябва да се опита, защото със съчетаването в определени пропорции на различни видове сирена, бяло вино, черешова ракия и различни подправки, се постига уникален вкус и аромат.

Също толкова уникално е и по начина на правене. Фондю се приготвя в специален съд на открит огън направо върху масата за хранене, а в готвенето участват всички. По време на консумацията пък ястието се поддържа топло отново на открит огън върху масата, а всички се хранят, като топят от общия съд залъци. Те може да са хляб, картофи, кисели краставички, гъби и др. За залъците има специални вилици за Фондю, които се изработват с дълги дръжки.

Цялата тази практика на готвене и консумация няма нищо общо с европейските традиции ястията да се приготвят в кухнята, отделно от гостите и да после да се сервират на всеки в чиния пред него. Готвенето на огън върху масата се среща в източните кулинарни практики.

Самото Фондю се прави, като сирената се разтопяват в загряваното вино, докато станат като крем, а междувременно се прибавя и ракията. Подправките са различни, използва се чесън, с който съдът се намазва предварително, после се добавят кимион, пипер, чубрица, копър. Освен класическия вид със сирена и вино, обикновено сирене Грюер и Ементал, има и Фондю, приготвено с бульон или мазнина, при които се варят или запържват набързо месо, риба, октопод, калмари и т.н. Отделен вариант е десертното фондю, което се прави от шоколад – може млечен или бял, или черен, и се консумира с плодове – ябълки, банани, ягоди, може и бисквити.