Камера на Живо от Центъра на Разлог

Дворът на буквите – най-българският паметник на кирилицата

В навечерието на най-българския празник 24-ти май ще ви разкажем, накратко, за Двор на буквите, който се намира в Плиска.

Все още малко хора знаят, че в първата българска столица от две години има нова забележителност – уникалният Двор на буквите. Атракцията, посветена на нашата писменост, бе открита на 2 май 2015 година по повод на честването на 1150-годишнината от Покръстването на българите в източноправославната християнска вяра. Тогава Старата Базилика посрещна висши духовни и светски личности от цялата славянска общност за Божествена света литургия по случай празника.

Ориентир към Двора на буквите може да бъде огромният 12-метров кръст, който се издига зад висок каменен зид. На него е окачен герб със стара българска розета, обрамчена от името на Плиска и завета на Аспарух – „Тук ще бъде България!“. А дървената порта с обикновени букви е изписано: Двор на кирилицата. Влезете ли вътре, ще се убедите, че това е един уникален не само за България, но и за света културно-исторически комплекс.

Инициатор за създаването на този своеобразен дом на кирилските букви е Карен Алексaнян – арменец, установил се в България и научил много за историята ни. Той бил вдъхновен от житията на Светите братя и техните ученици. Под въздействие на прочетеното той видял във въображението си дома на Есхач, където Климент, Наум и Ангеларий преработили глаголицата в кирилица, съобщили радостната новина на цар Борис и го поканили да му я покажат. Представил си царя, седнал на трон в единия край на двора, а пред него – буквите, наредени като войници на църковнославянщината. В далечината пред западния зид видял голям кръст, а пред него като бели видения – образите на св. Кирил и св. Методий. Така се родила идеята за изграждането на Двора на кирилицата, в който всяка буква носи свое собствено послание.

Високите над 2 м кирилски букви са изработени в Армения от 12 арменски скулптори, ръководени от народния майстор Рубен Налбандян, и са транспортирани до България с 2 камиона. Естественият керемиден цвят на пясъчника туф, от който са направени скулптурите, излъчва топлотата и силата на арменската земя. Шест от буквите изписват името на първата българска столица ПЛИСКА. Останалите са разположени свободно върху затревената площ, без да следват азбучния ред.

В двора е и каменният параклис „Св. Борис I Покръстител“. Аскетичната атмосфера в него спомня тайното покръстване на Борис и внушава единяването на управника и духовника, непримиримия борец за християнизация на българите и смирения монах, търсещ душевно успокоение след трудните години на царуването си. Параклисът е осветен на 25 април 2015 г. от Варненско-Преславския митрополит Йоан, а всяка свещ, запалена в него, е лепта за поддържане на църквата в Плиска.




Вдясно от тежката врата на параклиса е камъкът с кръст – хачкар, на който е написано на арменски: „Този камък хачкар е поставен в прослава на българския народ по случай 1150 години от Покръстването“.

Фигурите на цар Борис и на св. Кирил и св. Методий пък са изработени от българския скулптор Бехчет Данаджъ. Комплексът включва и галерия с постоянна експозиция, разказваща с картини историята на Покръстването, приемането на кирилицата в България и признаването на църковните славянски книги от християнския свят. Има конферентна зала и магазин за сувенири. Всички те допълват цялостния ансамбъл на комплекса.

Източник marica.bg