Камера на Живо от Центъра на Разлог

Днес се навършват 141 години от рождението на българския офицер и революционер Владимир Каназирев

Владимир Каназирев е една изключително интересна, богата и сложна личност. Това каза историкът и уредник в Регионален исторически музей – Благоевград д-р Елена Чългънова миналата година в Разлог, когато бе представена авторската ѝ книга „Владимир Каназирев от Разлог до Сент Луис (1879-1962)“.

Тогава тя разказа, че той е роден през 1879 година в семейството на Никола Каназирев и Катерина Манушкина в град Мехомия, днес Разлог. Д-р Чългънова отбеляза, че семейството е имало 12 деца или по-точно толкова се раждат, но живи остават 8.

„Владимир Каназирев е най-малкия от синовете. Първоначално учи в родния си град, след което заминава за София. През 1897 година постъпва във военното училище, където се обучава до 1901 година. Училището завършва на 1 септември с първо офицерско звание „Подпоручик“. Оттам е зачислен в 14-ти пехотен Македонски полк. Като деец на Българската армия, той активно се включва в македоно – одринското движение в структурите на легалната организация“, каза още д-р Чългънова.

Тя отбеляза, че Владимир Каназирев започва да гравитира около групата към Върховния комитет на генерал Цончев. По думите ѝ до 1906 година, той е един от неговите най-приближени хора, затова участва във всички събития, които организира ген. Цончев и Върховния комитет. Д-р Чългънова заяви, че в тази връзка той се включва и в Горноджумайското въстание от 1902 като водач на чета. Тя отбеляза, че Каназирев се изявява в разложкия край, участва в няколко сражения.

На следващата 1903 година го виждаме като войвода на чета и като началник щаб на въстаниците от Илинденско – Преображенското в град Мехомия.

„Интересна подробност от въстанието от лятото на 1903 година е, че дейците на Върховния комитет си взаимодействат с дейците от Вътрешната македоно – одринска революционна организация. Това се забелязва най-обозримо на територията на Серския революционен окръг“, подчерта д-р Чългънова.

„От 1904 до 1906 Владимир Каназирев започва да пише дописки, стихотворения, разкази и проза, тоест започва да се изявява като публицист на страниците на комитетския официоз вестник „Реформи“. Там той публикува материали, които са свързани със събитията, които го вълнуват. Бежанският въпрос и съдбата на Македония заемат водещо място в тези му произведения. В тях си личи, че той е бил изключително начетена личност. Интересното е, че до края на живота си той усвоява около 7 езика. В общи линии бил е изключително ерудиран офицер“, каза още д-р Чългънова.

Тя припомни, че на 18 декември 1903 година се възобновяват офицерските братства от 11 офицери и Владимир Каназирев е в това число.

„През 1904 година той е преместен в 8-ми пехотен Приморски полк, който бил дислоциран в град Варна. Владимир Каназирев често излизал отпуск и болнични, за да може да бъде в София, където взема участие в събранията на офицерите върховисти. В годините след въстанието, той се включва в дейността на различни благотворителни организации, като подпомага тяхната дейност. Друга интересна информация е, че през 1908 година той е произведен в чин „Капитан“, но през 1909 година напуска армията, като взема решение да се отдаде на цивилни занимания“, посочи д-р Чългънова.

Тя коментира, че през същата година заминава за Северна Америка, където се установява в град Сент Луис. „Там се запознава със своята бъдеще съпруга – Лилиян Рич, с която след като сключват брак, заминават за Париж. През 1910 година, Владимир Каназирев започва да следва „Правни науки“. В същото време осигурява финансовата издръжка на семейството си с една малка дипломатическа длъжност – архивар-домакин. На тази длъжност, той работи до 1912 година.

Малко преди избухването на Балканската война е уволнен от работа, защото много често излизал в болничен, за да може да присъства на лекции. В Париж се ражда и неговата единствена дъщеря, която била кръстена Луиза.

През март 1912 година, Владимир Каназирев, заедно със съпругата си и няколко месечното им бебе заминават за САЩ. Там той оставя семейството си, за да може да се върне в България, тъй като вече е било ясно, че предстои война, в която ще воюваме с Турция за земите, които са извън пределите на Княжеството“, подчерта д-р Чългънова. Тя заяви, че така той много важно място в двете балкански войни от 1912 и 1913 година.

„След края на Междусъюзническата война, Владимир Каназирев се връща в Париж, за да довърши образованието си. По-късно той е назначен за кореспондент в Българската телеграфна агенция. На тази длъжност е до 1915 година, след което отново се връща в България, където около 3 месеца работи като адвокат. След това е назначен за консул в легацията в Серес, а след това в Петроград.

Неговата дипломатическа дейност продължава кратко като период, заради избухването на Първата световна война. В нея той отново участва, включвайки се в редиците на 11-та пехотна Македонска дивизия. Там той вече е с чин „Майор““, уточни д-р Чългънова. Тя поясни, че след края на войната, той е изключително покрусен, защото вижда, че националния идеал не може да бъде осъществен във вида, в който искат всички българи.

„Всичко това води до промяна в идеите на Владимир Каназирев, който стига до извода, че с войни и по пътя на насилието не може да се стигне до освобождението на целия български народ. Така той формулира своя нова концепция, според която целите трябва да бъдат постигнати по мирен път“, каза д-р Чългънова.

По думите ѝ след края на Първата световна война, с помощта на генерал Александър Протогеров, Владимир Каназирев е назначен като офицер за поръчки в Дирекция за стопански грижи и обществена предвидливост. „Длъжността заема само няколко месеца. През 1919 година се включва в изявите на македонските бежански организации, които се активизират в София. През 1921 година отново заминава за САЩ, където е неговото семейство. Там предприема редица стъпки за организирането на българската емиграция.

Паралелно с това започва да се занимава с учителска професия. Това се случва в периода от 1922 до 1950 година. След като се пенсионира започва да води уседнал и по-спокоен начин на живот.

Владимир Каназирев приключва земния си път на 22 декември 1962 година. Той умира в Ню Йорк, но тленните му останки са пренесени в Сент Луис“, обясни д-р Чългънова.

Последвайте ни: