Камера на Живо от Центъра на Разлог

Една малко по-различна приказка за едни малко по-различни мечета в парка над Белица

Предистория

Знаете ли какво е мечкадарство? Това е традиция, остатък от Средновековието, при която малки мечета се отделят от майките им, а след това се приучват да “танцуват” върху горещи метални плочи. През носовете им, които са най- чувствителната част от телата на мечетата, се прекарват халки. След това те се държат на верига и се хранят с отпадъци и сладко, понякога биват опиянявани с алкохол, бити и обезобразявани. Мечките нямат добър слух, не могат да имат никакви музикални преживявания и техните “танци” са просто резултат от болезненото дресиране на което са подложени.

Паркът за танцуващи мечки

Рай за мечките

През 1999г. Четири лапи и фондация Бриджит Бардо започват своята инициатива за спасяване на танцуващи мечки от българските градове и изграждат за тях убежище край гр. Белица. Година по- късно първите три мечета са вече в парка, а през 2002г. мащабът на проекта става толкова голям, че промяна в българския закон забранява представленията с кафяви мечки. С времето площта на парка се увеличава, както и броят на спасените мечки.

В естествена среда едно малко мече бива обучавано и обгрижвано от майка си около две години. През това време то се научава как да се справя само в дивия свят. Танцуващите мечки се отнемат от майките им около шестия месец след раждането си. Това означава, че те на практика не могат да оцелят в природата. Тук идва ролята на парка. Той имитира максимално естествената среда на кафявите мечки и стимулира развитието на техните инстинкти. Там животните не се развъждат, това не е зоопарк, не е затвор, а шанс за по-добър живот. Създателите го наричат рай за танцуващи мечки.



Ако ги питате какво е бъдещето на парка след като бъде спасена и последната танцуваща мечка, те ще ви кажат това- ,,Няма бъдеще, има само една благородна мисия, изпълнена в настоящето.”

Посещението

Парк за танцуващи мечки

Белица се намира в района на Банско. Тръгваме натам. Наближаваме, а пътят се стеснява все повече и повече, накрая караме по

черен път с чакъл и пясък. А около нас- гората. Отваряме прозорците, въздухът е чист. Дробовете ни се пълнят с щастие. Стигаме до паркинга, той е точно покрай оградата. Посреща ни едно кафяво мече, а след него портата с табела ,,Парк за танцуващи мечки”. Обиколките се правят само с гид на всеки час, а докато чакаме може да разгледаме информационния център и да се качим на панорамната площадка. В информационния център се пуска клип за танцуващите мечки, как са спасени и каква е историята на парка. От панорамната площадка се виждат отделните сектори в които са групирани мечетата по характери.

Започваме обиколката. Нашият гид ни развежда из пътеките за посетители, които минават между секторите. Мечките ни забелязват и идват покрай оградата, на една ръка разстояние. Не са агресивни, по-малките от тях даже ни се радват и ни следват, докъдето могат. Водачът ни разказва историята на всяко едно мече. Показва ни убежищата им за зимен сън. Първоначално екипът на парка ги е изкопавал, но с течение на времето мечките са се научили да го правят сами. Пътеките са на места стръмни и неравни, защото теренът имитира максимално естествената среда на животните. Продължителността на обиколката е около четиридесет минути.

Източник: podmosta.bg
Автор: Йоанна Антова