Камера на Живо от Центъра на Разлог

Запомнете този човек! Жак Фреско промени света и навърши 100 години!

На 13 март един изумителен човек навърши 100 години. Казва се Жак Фреско и през дългия си живот се е занимавал с какво ли не – конструктор, изобретател, дизайнер, футурист, артист, терапевт, социален инженер. С това не се изчерпва списъкът от дейности на този наш съвременник. Наричат го още гений, пророк, водач (на движението „Цайтгайст“), а най му подхожда „Леонардо да Винчи на двадесети век.“

На външен вид, пък и заради възрастта, днес бихме могли да го оприличим на учителя Йода – същият онзи Йода от „Междузвездни войни“ – дребен, вече сбръчкан от годините, но притежаващ учудваща интелектуална мощ и сила. Странно е да си го представим: жив е днес, а когато се е родил – през 1916 г. – президент на САЩ е бил Удроу Уилсън, в Русия е управлявал император Николай II, у нас цар Фердинанд, а Европа и светът са горели в пламъците на Първата световна война. Ако Карл Маркс беше живял колкото него, можеше лично да го познава, или поне да го държи на ръце, а фантастът Жул Верн би могъл да му бъде учител поне до 12-годишна възраст! Бил е съвременник и на други големи, чиито имена приемаме като нещо много, много отдавнашно – великият изобретател Томас Едисон или пък Айнщайн, с когото се познават добре, също и Зигмунд Фройд.

Целият бурен и технологичен 20. век е минал пред очите му, век, изобретил и създал май повече, отколкото всички столетия до тогава. Фреско е свидетел (и сам участник понякога) в създаването, зараждането и развитието на повечето неща, които днес имаме за даденост: хладилник, пералня, телевизор, радио, компютър, кола, самолет. Свидетел е и на всички онези войни, кризи, битки за права, катастрофи, които характеризират последните сто години. Затова едва ли някой има повече право и възможност от него, обобщилият и преживял цял век от човешката история, да търси нов път, нова посока за човечеството.

„Гладът не е заради това, че не можем да нахраним бедните, а заради това, че не можем да нахраним богатите!“, е може би програмното изречение на Фреско. И въпреки че е вече на 100 години, обикаля света, изнася лекции, дава интервюта, разяснява и ни убеждава какви са недъзите на съвременната икономическа система и как можем да ги преодолеем.




От Голямата депресия до „Окупирай Уолстрийт“

Още юноша, Фреско е свидетел на Голямата депресия (1929-1932 г.), виждайки как хората остават без работа и доходи, объркани и гладуващи, а в действителност уж всичко е налице – и ресурси, и заводи, и желаещи да се трудят. Америка обаче е парализирана, защото нещо е сбъркано в правилата, в самата система. Случилото се предизвиква много въпроси в детското съзнание на Фреско и силно го впечатлява. От тогава започва интересът му към общественото устройство, защото вижда колко опасни могат да бъдат последствията. По-нататъшният му живот го среща непрекъснато с онова, което не само спъва развитието, но и заплашва с унищожение човечеството. Свидетел е на Втората световна война с всичките й разрушения, пожари и смърт. Свидетел е и на всички последвали конфликти и войни до днес, на всички битки за ресурси, за контрол над хора, общества и територии. И сякаш цялата история на 20. век се оказва смъртта на една утопия, през която той преминава, за да се опита да изгради нова социалнообществена система. Този дълъг негов път смайва с тежката задача, с която се е заел – да промени света из основи, противопоставяйки се на системата със страстта на Нео, опитвайки се да избяга от Матрицата.

Стига до радикален извод: зад всички злини стои самата монетарна, стокова-парична система, крепена от алчността на малка група хора, успели да застанат на върха на тази пирамида. Същото твърдеше и движението „Окупирай Уолстрийт“, разгневено срещу най-мрачната диагноза на съвремието, описана от следната статистика: че 1% от хората на планетата притежават повече от останалите 99%. Фреско се заема с нещо, което днес може да звучи утопично – да се пребори за общество, в което парите да отпаднат, а заедно с тях и всякакви религиозни, расови, национални, класови и прочее ограничаващи развитието различия. Жак има куража да се изправи срещу редица утвърдени и закостенели вече положения, налага му се да спори по най-тежки въпроси. Принуден е да потърси кога, как и защо се е навлязло в лабиринта, където според него е затънал съвременния свят. Опитва се да даде отговор на редица изначални въпроси, които защитават съвременното устройство, срещу което се възправя.

Раждаш се, пазаруваш, умираш

Сегашната монетарна система и безогледното преследване на печалба довежда човечеството до онова, което Фреско нарича социална патология. Личният интерес е изместил обществения от почти всяка сфера. Резултатът е ясен: корпорациите замърсяват необратимо околната среда, похабяват се ненужно много ресурси, защото се създават стоки, в които е заложено планирано остаряване, за да може скоро да бъдат изхвърлени, за да се купят нови и нови. Колкото по-дълго една стока е в употреба, толкова по-трудно става поддържането на циклично потребление.

Тази система раздухва консуматорски нагласи, втълпява ни чрез рекламите потребности, които не са нужни и вещи, които не ни трябват, създава поведение, което е опасно за самите нас. И в крайна сметка води до ненужно разхищение. Провокира лъжливи нужди, защото се крепи на циклично потребление, което изисква все нови и по-високи нива. „Но нищо в света не расте безкрайно“, казва Фреско и посочва, че тази система е към края си.

Жак твърди, че за разлика от епохата на индустриалната революция, стремежът към печалба вече не е продуктивен и не може да доведе човечеството до прогрес. Особено внимание Фреско отделя на начина, по който се създават парите днес – от дълг. „В момента световната монетарна система е пред колапс. Тя достига своите теоретични граници на експанзия и банковите фалити са само началото. Инфлацията скача до небето, дълговете достигат рекордни нива, а правителството на САЩ и Държавния резерв наливат нови пари, за да спасят корумпираната система. Единственият начин да поддържаме банките, е да печатаме още пари. Единственият начин да правим още пари, е да създаваме повече дълг и инфлация. Само въпрос на време е да обърнем страницата и да няма кой да вземе нови заеми, докато задълженията растат и хората не могат да изплащат купеното. Тогава експанзията на парите ще спре. И ще започне свиване от невиждан мащаб. Завършек на вековна пирамидална схема, очевидно водеща към катаклизъм и страховит социален колапс, пред когото дори Голямата депресия би изглеждала игра“, казват във филма „Цайтгайст“, в който Фреско е една от ключовите фигури. При Жак обаче това не е само реторика – той вече е виждал с очите си същото през далечната 1929 г.

Излишните безработни

Особено внимание Фреско отделя на друго следствие от монетарната система – така наречената технологична безработица. Все повече работни места се закриват, защото машините и технологиите намаляват нуждата от човешки труд, намаляват работните места, докато човечеството продължава да нараства. Изчезват редица професии, а новите, които възникват, няма как да бъдат достатъчни. Безработицата расте непрекъснато в света, а достигне ли критично ниво, ще настъпи изключителен срив, прогнозира Жак. Този проблем търси решение, което едва ли може да стане без радикална промяна на системата. И действително, ако останем в света на парите, а безработицата обхване над 50% от населението, какво би могло да помогне на безработните да оцелеят? Отделно, по-ниските доходи поради свития пазар на труда и в крайна сметка силно редуцираното потребителско търсене, поради липсата на средства, би довело до блокиране на производствата на стоки и услуги, а от там и на колапс или край на монетарната система.

Най-лошият вариант би бил редуцирането на човечеството. По-крайните социолози се опасяват и от такива последствия. И днес всички сме свидетели на опасността от нова световна война, предизвиквана точно по същите причини, за които предупреждава Жак Фреско – битка за ресурси и пазари, битка с изключителна жестокост и безчовечност, битка в името на печалбата на малка група хора. А поради притежаването на оръжия с изключително унищожителна мощ, заплашен е и въобще животът на планетата. Така че системата ще трябва или да редуцира някак човечеството, отстранявайки „излишните хора“, или по някакъв начин да им осигури доходи.

И ако днес сме свидетели на частични опити за изход от това положение, опити за намаляване на половина продължителността на работния ден, довеждащо до наемане на по-голям брой работници при запазване на заплатите, както и на много радикалното предложение за въвеждане на „безусловен базов доход“ – това се дължи и на усилията на Фреско. В Утрехт, Холандия, е започнат експеримент с 300 души, а най-вероятно Финландия ще е първата, която ще въведе официално базовия доход на национално ниво. Швейцария и Канада също експериментират в тази област. Какво предлага тази идея? Според Фреско трябва всеки човек, независимо дали работи или не, да получава някаква сума пари, която да гарантира неговата базова материална независимост. Така ще се премахне стресът и страхът, в който живеят хората, а и всички ще могат да оцелеят при невъзможността да намират работа и доходи. „Убеждението, че трябва да се работи, за да се изкарва прехрана, започна да бъде оспорвано. Работата за прехрана, тоест за осигуряване на най-основните нужди на човека, може скоро да стане неуместно занимание, имайки предвид модерните технологии, които могат да посрещнат по-голямата част от тези нужди“, казва социалният инженер.

Проектът „Венера“

Всичките идеи на Фреско намират най-добър израз и обосновка в кулминацията на неговия живот, проекта „Венера“. Той е израз на над 70 годишен труд. Фреско се е опитал да покаже на практика своите идеи за устройство на ново общество в специално изграден от него експериментален град. Създал е изследователски и образователен център, разположен в централна Флорида, където на територия от 90 декара са изградени десетки сгради. На посетителите се предоставят видеа, литература и филм, изразяващи визията и целите на проекта. Демонстрирани са интелигентни къщи, екологична транспортна система, както и други технологични изобретения, с цел подобряване качеството на живот. Проектът е под мотото „Отвъд политиката,бедността и войните“. „Притежаваме интелекта, знанието, и способността да създадем една напълно нова цивилизация. Технологиите вече са достигнали до такава степен на развитие, че могат да освободят човека от огромния брой дейности, свързани единствено с нуждата от заплата. Те могат да ни освободят от куп скучни и монотонни професии, които всеки извършва само заради заплащането си. Хората работят истински и със страст само върху нещата, които са предизвикали интереса им. Но колко души могат да се похвалят, че именно нещо такова им осигурява заплата?“, пита Фреско.

В основата си неговият план се крепи на система, която той нарича „ресурсно базирана икономика“ (Фреско прави дори опит да патентова този термин, но не успява) Идеята е всички ресурси на планетата да станат общо наследство на всички, а не само на избрано малцинство. От което ще може да се осигури изобилие. Произведените блага могат да станат достъпни за всекиго, без използването на пари, кредит, бартер или форма на дълг. Жак смята, че властта трябва да принадлежи на научно правителство, а не от така познатите и изгубили престиж от десетилетия политици. Фреско е за строеж на нови градове, от изцяло нов тип – красиви, разнообразни, технологично съвършени, планирани според нуждите на хората.

„Най-важният проблем в момента е интелигентното управление на световните ресурси. Това никога не може да се постигне в монетарна система, която вече страда от наследствен дисбаланс, вследствие на непрекъснатото гонене на печалба“, казва той. Фреско е убеден, че политиците са безполезни, защото нямат реални решения за проблемите на хората, а само говорят неща, които да им се харесат, а после просто не ги изпълняват. Радикалната идея е проектът „Венера“ да премахне потребността от собственост – и то не по неуспешния модел на комунизма, а по друг: просто ако един град предлага изобилие от всичко, човек няма как да изпита потребност от собственост.

Фреско е и песимист за бъдещето на демокрацията, особено в капиталистическа среда. „Защото ако имаш повече пари за рекламната си кампания, това не е демокрация. Понеже са облагодетелствани хората на високите етажи. И в крайна сметка демокрацията винаги се превръща в диктатура на елита, на финансово заможните“, твърди той.

„Технологиите, политиките и автоматизацията не струват нищо, ако хората не ги възприемат и ги прилагат в ежедневните си дейности. Ние сме достигнали времето, в което методите на науката и технологиите могат да създадат изобилие за всички. Способни са да ни освободят от повторяеми и скучни работни места и да ни позволят да изпитатаме пълнотата на човешките взаимоотношения, този толкова стар и недостижим стремеж“, казва още Фреско. Логиката му е следната: хората не искат работни места и пари, те са само средство за достъп до това, от което наистина се нуждаят. Ако то бъде осигурено, никой няма да работи нещо, което не обича. Според Фреско една от най-големите болести на съвремието е фактът, че огромен брой хора вършат дейности без каквато и да била мотивация. Вездесъщите правила на икономиката похабяват творческия ресурс във всеки човек, който по природа е силен и полезен именно, когато прави нещо със страст, заради своя вътрешна потребност, а не заради препитанието си. „Може би след сто години, историците ще разглеждат настоящата ни цивилизация като преходен период от тъмните векове на невежеството, суеверието, и социалните разделения, точно както ние гледаме на света от преди няколко стотин години. Ако достигнем до един по-разумен свят, в който човешкият потенциал се култивира във всеки един човек, нашите потомци няма да разбират, как и защо нашият свят е произвел само по един Луи Пастьор, един Едисон, Тесла, или един Салк, и защо големите постижения в нашата епоха са продукти на относително малко хора“, казва още социалният инженер.

Често обвиняват Фреско в създаването на утопия. Той отхвърля това, защото е наясно, че неговите модели, неговият бъдещ град ще търпи постоянна промяна. Опитва се единствено да покаже кое е по-доброто за момента и прави него. Но нека добавим, че думата утопия носи двусмислено значение – идва от гръцки и означава и „доброто място“(eutopia) и несъществуващото място (outopia). А това, което Фреско създава, наистина е едно добро място.

Източник standartnews.com