Камера на Живо от Центъра на Разлог

Изчезнала порода: Големият джентълмен на английския футбол

Дребен на ръст, дори леко изгърбен, но огромен като присъствие на терена. Така влюбените в английския футбол помнят легендарния Питър Биърдсли.

А се оказа, че колкото голям беше на игрището, поне толкова голям е и в живота. Това стана ясно от срещата на Педро с родни фенове. Легендата беше в София по покана на българския фенклуб на Нюкасъл. И да, на разговора присъстваха главно привърженици на „свраките“. Но и на други клубове – удоволствието от допира с Биърдсли е нещо, което остава за цял живот.

„Не съм бил достатъчно добър“, това е обяснението на Питър за ниските точки в кариерата му. Няма обвинения, няма сочене с пръст. Причината той вижда само на едно място – в него самия. А може би, според хората, които са имали удоволствието да го наблюдават, това обяснение се дължи и на пословичната му скромност…

Но точно с тези думи Биърдсли обяснява факта, че макар да започва кариерата си в любимия Нюкасъл като ученик, той така и не получава предложение за професионален договор. Вместо това подписва с Карлайл.
Няма как обаче талантът му де не остане незабелязан. Макар и от възможно най-странното място – Канада. Биърдсли заминава за Ванкувър, където играе за местния Уайткапс в общата лига с американски отбори.

„Там обаче имах истинския късмет да се изправя срещу великани в играта като Бекенбауер, Кройф, Джордж Бест. И точно Бест след един мач дойде и ме попита:

„Момче, какъв канадец си ти, играеш много добре. Откъде точно си всъщност?“ А аз му обясних че съм от Нюкасъл (б.а. Биърдсли е роден в Хексъм, но израства в Нюкасъл). И тогава Джордж се плесна по челото и каза: „Събирай си багажа, момко. Ти трябва да играеш за Манчестър Юнайтед, а аз ще уредя тази работа“. Така и стана“, спомня си Питър.

В Манчестър обаче нещата не потръгват. Биърдсли записва само един двубой с екипа на „червените дяволи“ в мач от турнира за Купата на лигата. Обяснението му? Знаете го – „не бях достатъчно добър“.

Питър се завръща в Канада, но предстои най-мечтаният трансфер. На 23 септември 1983 година той подписва с Нюкасъл, а ден по-късно прави и официалния си дебют при равенството 1:1 срещу Барнзли в старата Втора дивизия. През сезона партньор е не на кой да е, а на великия Кевин Кигън.

„За мен той беше като Господ, невероятно беше да играя рамо до рамо с него“, спомня си Питър. Двамата правят убийствен тандем, Биърдсли забива 20 гола в първенството, а Нюкасъл печели промоция за Първа дивизия, като се класира на трето място зад шампиона Челси и Шефилд Уензди. В първия си сезон в английски елит Педро вкарва 17 гола в 38 мача. Навръх Нова година влиза в историята – бележи хеттрик за 3:1 над големия съперник Съндърланд. Нюкасъл завършва 14-и, Съндърланд пък отпада.




След четири сезона и отбелязани 61 гола (всичките в мачове за първенство) Биърдсли става най-скъпият футболист за времето си в Англия. Купува го Ливърпул по изричното настояване на Кени Далглиш за 1,9 милиона паунда. Днес дори швейцарският защитник на Нюкасъл Фабиан Шар е оценен по-скъпо – 2,7 милиона паунда. Но това е друга тема. Заедно с Биърдсли на „Анфийлд“ пристигат Джон Барнс и Джон Олдридж.„В Ливърпул имаше традиция, със сигурност и днес е жива. Старите в отбора си имат точно определено място в съблекалнята и винаги си го ползват. Когато пристигнат новите, трябва да минат, да се представят и да се ръкуват с всеки един футболист по отделно. Тръгвам аз и започвам: „Приятно ми е, Питър, здрасти, аз съм Питър“. И така стигам до Алън Хансън, който се направи, че за първи път е чувал за мен. „Кой си? Питър? Какъв Питър? Ааааа… Ти ли си онзи за 1,9 милиона? Да те видим, дано си струваш парите.“

В началото обаче се оказа че не струвам и пукнато пени. Бях слаб – и на тренировки, и в мачовете. А Хансън не пропускаше да го припомни всеки път, когато я ритнех дърводелската: „Е, за близо два милиона да не сте очаквали повече“. Добре, че в един момент ми тръгна“, казва Питър.

И си спомня един друг забавен момент с Алън Хансън: „Не знам по каква причина в Ливърпул попадна Джими Картър от Милуол. После игра и в Арсенал. Не искам да показвам неуважение, но просто не беше за тези отбори. Както и да е – минава и той по моя път, стига до Хансън, който обаче наистина нямаше никаква представа кой е човекът срещу него.

И си го попита направо: „Какъв Джими Картър бе, този е президент на Америка, ти да не си му племенник?“ А Джими вика: „Не бе, приятел, аз съм Джими Картър, Джими Картър от Милуол“. А Хансън само рече: „Е дотам ли я докарахме, щом и от Милуол започнахме да пазаруваме…“ Но това бяха просто майтапи.“

В Ливърпул Биърдсли постига най-големите успехи в кариерата си. Става шампион два пъти (1988 и 1990), печели Купата на Англия (1989) и Чарити шийлд (1988, 1989 и 1990). Там играе и с Джон Барнс, за когото казва, че е единственият играч, когото би посочил в негова идеална единадесеторка.

„Ще обидя много хора, ако направя такъв глупав избор.

Да избера 11 футболисти, при условие, че съм играл заедно и срещу наистина легендарни играчи. Едно е сигурно за подобна селекция – че аз ще бъда резерва и че Барнси ще бъде в него“, казва Биърдсли. И отваря с уговорки място за още един „странен“, по неговите думи, избор – на швейцарския защитник Марк Хотигер, който дойде в Нюкасъл след световното първенство през 1994 година.

Педро не спря да занимава гостите с изумителните си истории през цялата вечер.

Разказа за щуротиите на Газа, този „сладък, но не особено умен келеш“:

„Само помислете – половин час с Гаскойн ще ви стигне да разправяте за цял живот, а аз изкарах години с него. Страшен екземпляр, не особено умен, но забавен. И най-важното – добро момче. Правеше глупости, но за да се забавлява, не от лошотия“.

Разказа за идването на Давид Жинола в Нюкасъл: „Пристигнал и казал веднага на Кевин Кигън: „Събирай отбора, трябва да им кажа нещо важно.“ Кигън малко го поохладил: „Не знам как е във Франция, ама тук командва мениджърът, треньорът, както му казвате отвъд Ламанша. Виж какво, ще направим така, ще събера отбора, ще те представя, пък ти кажи там каквото искаш да казваш.“

Така и стана – събира ни Кигън, представи ни Жинола, много е добър, много ще е важен за отбора, прави всичко с топката, а сега ще ви каже нещо. И Давид се изтъпанчи и каза:

Гледайте сега, да знаете – аз назад не се връщам, точка!“ Поне беше честен, което е достойно за уважение. Е, може би на Джон Бересфорд не му беше толкова забавно, защото трябваше да го покрива непрекъснато и му се разказваше играта от тичане във всеки мач.“

Разказа и за националния отбор на Англия и по-специално за онзи мач през 1986 година, когато Марадона вкара два от най-обсъжданите голове в историята на футбола:

„Не видях ситуация, но Питър Шилтън го надскочи и после посочи ръката си. Тогава разбрах, че има нещо нередно. Мениджърът Боби Робсън на тъчлинията не знаеше накъде да се обърне, въртеше се наляво и надясно. От една страна беше и забавно да го гледаш.

Но по-смешно стана при второто попадение на Марадона. Първо в центъра ме излъга мен, но понеже съм умен не тръгнах да го гоня. А Питър Рийд се втурна зад Диего. Питър и без това не е особено висок, но след всяка крачка след аржентинеца се смаляваше още и още. Нелепо и глупаво, много му се смях.“

Тук Биърдсли е прекъснат от залата: „Имаме песен за тоя, да я изпеем“.

Естествено е феновете на Нюкасъл да имат песен за бившия мениджър на Съндрланд, нали?

Биърдсли обаче ги прекъсва: „Не, момчета, не точно тази вечер“.

Джентълмен до мозъка на костите си.

Колко жалко, че футболисти от неговата порода в момента просто няма.

Източник: sportinglife.bg