Камера на Живо от Центъра на Разлог

Магиите на Баба Яга

Баба Яга е един от най-известните персонажи в приказките на Източна Европа. Нейните навици са добре известни: тя примамва и отвлича деца, плаши възрастните, принуждава горски животни да й служат. Освен това, конкурира с друг отрицателен приказен герой – Кашчей Безсмъртни, затова с удоволствие помага на юнаците, които са тръгнали на поход с намерение да му отрежат главата.

Това е загадъчна, коварна стара магьосница, чието име е обвито в атмосфера на страх и ужас. Характерът й е несдържан, кавгаджийски, тя бързо променя настроенията си. По природа Баба Яга е хитра и коварна. Към всички се отнася с  подозрение. Доста е приказлива, дребнава и придирчива. Любимите й занимания са злодейства, дребни пакости и, понеже е доста самохвална, често възхвалява самата себе си. Има контакти с различни многоглави змейове, ръководи разни таласъми и кикимори. Предпочита общуване с горски зверове пред това с хора.

Речниците твърдят, че на някои славянски езици „яга“ означава връхна селска дреха – голяма кожена шуба, подобна на дебел халат, обърната с козината навън.

Някои изследователи смятат, че приказките за Баба Яга отразяват действително съществували създания, подобни на световноизвестния „Йети“.

Криптозоологията нарича реалните подобни същества „реликтови хоминоиди“.  Всички пътешественици и изследователи, които са попадали на следи от реликтов хоминоид, отбелязват дължината на неговата крачка – средно 1 метър, както и начинът му на ходене: той поставя краката си в една линия, което за хората не е присъщо. Остава се с впечатление, че е стъпвал на един крак. Това е още една характеристика на Баба Яга – в някои приказки я описват като еднокрака, на „костена нога“.




Друга версия ни води в дълбоката древност. Сред племената, враждебни на старите славяни, с които те често воювали, било и племето яги. Смята се, че били дори канибали. Това племе имало и своите шамани, които нерядко организирали и човешки жертвоприношения. Обикновено шаманите, сред които се срещали и жени, живеели встрани от племето, в горските дебри, където най-безопасното жилище било сред короните на дърветата. Така се появил и митът за „къщичката на кокоши крак“.

А животът сред гората изисквал да се познават навиците на горските животни, да се знаят кои билки, отвари и смеси са лековити, за да се използват в случаи на заболявания – и ето го образът на Баба Яга, която постоянно вари нещо в своя загадъчен котел и мърмори заклинания.

Относно заклинанията нещата също не са особено загадъчни: рецептите на билковите комбинации са сложни и многобройни, трябва да бъдат повтаряни почти като стихотворения, за да не се забравят. Всъщност, за забравянето: в отделни приказки Баба Яга няма нужда да е толкова паметлива, защото притежава дебела книга, от която чете, докато приготвя поредната си магия или вари вълшебна смес. Това също е нормално: всеки знахар си има свой рецептурник…

В някои приказки се появява и транспортното средство на Баба Яга – добре известната ни метла, обичайният скоростен превоз на всички вещици. Но трябва да се отбележи, че в най-старите приказки за нея метлата липсва. Тя се появява по-късно, под влияние на западните легенди за „вещици“, които се носят във въздуха на своите метли.

А оригиналната Баба Яга използва много по-екзотично средство за придвижване, което, всъщност, е твърде близко до съвременните „портали на времето“ – познати ни от фантастичните романи и филми.

Когато иска да отиде някъде, тя просто се завърта на място (съществуват варианти с 3, 7 и 9 завъртания), промърморва някакво заклинание и хоп – вече се е озовала на търсения адрес. Горе-долу, нещо като телепортация; във всеки случай, по-съвършена от тази във филмите, защото не изисква никакви допълнителни високотехнологични устройства.

Или просто ние не знаем всички тайни на Баба Яга, както и не познаваме евентуалните машинарии, които е използвала – но се е погрижила да ги скрие от разказвачите на приказки.

Източник iskamdaznam.com