Камера на Живо от Центъра на Разлог

Минало незабравимо: Панелката – луксът на българина

Новото строителство не струва. Старите панелки са по-добри. Чували сте тези думи, нали? Може би дори сте ги изричали? Хиляди българи днес са привързани към соцкутийките си дори по-силно, отколкото през комунизма. Вероятно защото познават всеки техен ъгъл, фуга и звук. Вложили са вътре половината си живот. А вероятно и парите за още един апартамент, пише socbg.com Социализмът роди много такива квадратчета. Над 720 000. Днес те вече са на средна възраст. Облечени са в грозни, оранжеви и пембени изолации. Вечно им е студено. И плачевно. Как се докараха до тук? Вижте какво открихме за вас в архивите.

Оказва се, че „панелка“ е галено обръщение. В кръщелното си тази грозница е записана като „Жилище с безскелетно едропанелна конструктивна система“. Майката й е ясна. Баща й е Институтът за типизация и индустриализация на строителството. Елементите й са направени в Домостроителните комбинати, около трийсетина в страната. Първите панелки се пръкват някъде през 1958-а в ж.к. „Толстой“. Следващите „проплакват“ в „Надежда“, „Сухата река“ и „Борово“. Само за три-четири години около 4000 се нарояват в столицата, в Русе, Пловдив и Бургас.

Раждането е планово, цената му – също. По нареждане на БКП средната стойност на едно жилище за държавно строителство трябва да е 4500 лева. Нито повече, нито по-малко. Обаче некачественото производство обърква сметките. Налага се да се правят довършителни работи на място. Сумата скача на 4916 лв. Положението е критично. Панелката трябва да стане по-скромна, да си „дойде“ на цената.

Затова започват да я правят масово двустайна. Е, има един малък проблем – подредени една до друга, двустайните кутийки масово се оказват с лице на север. Искате доказателство? Вижте например шестетажките в столичния кв. „Борово“, където в холовете слънце не огрява, а и Витоша не се вижда. Тези икономии обаче не са достатъчни. Държавата започва да пести и от материали. При това здраво. По онова време архитектите виждат какво се случва, но не смеят да гъкнат.




Все пак се намират и смелчаци. „Качеството на произвежданите елементи в София и изпълнените сгради в този етап на строителството (1960-63) далеч не е такова, каквото би трябвало да бъде – пише за първите типови сгради арх. Любка Такиева в сп. „Архитектура“ от 1964-а. – Особено неблагоприятни последствия могат да се очакват при експлоатацията на сградите от некачественото изпълнение на покривните елементи, което застрашава жилищата на последния етаж от проникването на дъждовна вода. Некачественото изпълнение на слоистите стенни фасадни панели може да доведе до изстудяване на помещенията и оросяване на стените с кондензирала влага.

Споменатите по-горе недостатъци и завишаване стойността на жилищата създават недоверие към индустриализираното строителство не само у гражданите, но и у специалистите.“ Въпреки тук-там прокапалите критики, панелките продължават да растат. Издигат се към светлото бъдеще по различни номенклатури – Бс-VIII-Сф, Бс-2-64, Бс-2-69, Бс-69-Сф, разработени от „Софпроект“ и НипроИТИС. Разликите между отделните варианти са малки. Поне за непрофесионалното око.

Макар и символ на соца, панелката се оказва твърде немощна, за да изрази величието му. Затова на помощ идва микрорайонът. Онази „напълно завършена самостоятелна градоустройствена единица, предназначена да задоволява във всяко отношение културно-битовите нужди на своите обитатели“. Знаете ли кое е най-голямото жк в началото на 60-те? „Младост“? „Люлин“? Не. Отговорът е: „Западен парк“. Комплексът, проектиран от арх. Кирил Босев, е разположен е върху 48 хектара. Изграден е от 124 блока, разполага с 3 700 жилища и може да приюти 14 800 души.

Този първи цялостно планиран социалистически микрорайон си има всичко – две детски градини, две ясли и две училища. Плюс предварително определени места за пазаруване, съобразени с броя на населението. „Търговската мрежа е равномерно разположена по цялата територия на комплекса в двадесет свободностоящи павилиона и магазини и един голям универсален магазин“, става ясно от архивите. Сладкарницата е една, под блок №12. А проблеми с паркирането няма, вероятно защото и автомобили няма. „Предстои да се построят два големи и няколко малки гаража“, съобщават бодро строителите в онези дни.

Горе-долу по същото време е завършен проектът ж.к. Младост 1 на арх. Богдан Томалевски. Строителството – едропанелно и ЕПК, започва под пара. До първата половина на 80-те са вдигнати Младост 2, 3, 4 и 1А. Успоредно е възложено проектирането на голям жилищен район за около 120 000 души в северозападна София, на територията на тогавашния квартал „Модерно предградие“ и свободните площи около него. Бъдещият „Люлин“.

Първата му копка е едва през 1973-а. Но докато отвън градът се унифицира, отвътре индивидуалността напира. И когато демокрацията идва, избухва с пълна сила. Свободни, гражданите започват големия Ремонт. Местят кухнята в хола, хола в детската, детската в банята. Остъкляват, облепят, бутат. Заживяват в постсоциалистическия рай.

Руснаците я наричат „хрушчовка“

Втората световна изправя повечето участници във войната пред тежка жилищна криза. Съветският съюз не е изключение. След бомбардировките страната има остра, нетърпима нужда от нови, евтини, лесно строящи се домове. Затова, през 1947-а, още по времето на Сталин, Академията по архитектура разработва първите панелни жилища. Скоро се появяват експериментални блокове в Москва по проект на инж. Виталий Лагутенко и арх. Михаил Посохин. Видът им е солиден. Нищо общо с този на бъдещите им наследници.

Голямата крачка към масовото панелно „залесяване“ предстои. Прави я Хрушчов, който застава начело на държавата през 1953-а. Година след като взима властта Никита Сергеевич нарежда да бъдат създадени 402 завода за панелни конструкции. После подписва едно важно постановление – „За отстраняване на излишествата в проектирането и строителството“. С него лишава бъдещите жилища от индивидуалност. Обрича ги да бъдат просто кубчета. Освен че забранява „раздуването“ на площадки, коридори и други спомагателни помещения, постановлението не позволява арки, кули, облицовки и каквито и да е декоративни елементи.

През 1957-а първите „хрушчовки“ изникват в покрайнините на Москва. По-точно в района Черьомушка, където днес е елитният по местните стандарти квартал „Царско село“ и главният офис на „Газпром“. Издигането на панелките продължава в следващите десетилетия. А първите 4-5 етажни блокчета се „израждат“ в разнообразни форми и размери. До 1985 г., когато строителството на хрушчовките в цялата страна окончателно приключва, те заемат около 10 на сто от жилищния фонд на страната.

Източник marica.bg