Камера на Живо от Центъра на Разлог

Митовете и фалшификации за Иван Грозни

Едва ли има друг руски владетел, за който да изказвани толкова легенди и откровено фалшиви версии, колкото за Иван ІV Грозни – първия цар на Русия. Така в паметта на поколенията се е изградил образ на крайно свиреп, злобен, психически неуравновесен монарх. Но дали това отговаря на историческата истина?

Първи мит: Иван Грозни бил много жесток. Според наличните летописи за 37 години властване (1547-1584) руският цар екзекутирал около 4 хиляди души за различни престъпления. Тоест, около 100 души годишно – приблизително по 1 човек на 3 дни. Много ли е това или малко? За да разберем, нека да сравним с други европейски владетели.

Неговата съвременничка, английската кралица Елизабет І, управлява от 1558 до 1603 г. – 45 години. В този период са екзекутирани 70 хиляди бездомни скитници. С други думи – по 1555 годишно. По 4 души дневно. Тоест, за същите 3 дни – по 12 души. Получава се, че кралица Елизабет, наричана още „Добрата кралица Бес“, била 12 пъти по-жестока от руския цар, неин съвременник. Но, ако тя е била „Добрата кралица“ с тази своя жестокост, как да наречем тогава Иван Грозни?

Малко по рано в Германия 100 хиляди селяни, участвали в въстанието на Томас Мюнцер, били избити. В същата епоха в Холандия испанският херцог Алба избил 100 хиляди поданици на собствения му испански крал. През 1571 г. само за няколко дни в събитията около Вартоломеевата нощ били избити 30 хиляди хугеноти. И в същото време европейските владетели останали в историята като уважаеми личности, а руският цар – „чудовище“ и „злодей“.

Европейците предпочитат да не помнят кървавите страници на своята история – например как по време на Тридесетгодишната война войските на Католическата лига избили всички жители на град Магдебург и разрушили до основи самия град. А „зловещият“ Иван Грозни по време на военните си походи заповядвал на своите военачалници да пускат от обсадените градове жителите с вещите им, като забранявал грабежи и насилие.

Нека се обърнем към информацията от старинните ръкописи. По времето на Иван IV имало смъртни присъди само за 4 вида престъпления: убийство, държавна измяна, отвличане на хора, подпалвачество. Дори в днешни дни в много държави по света на смърт се осъжда за повече престъпления.

Втори мит: Иван Грозни бил убил собствения си син. Много историци били възмутени, когато видели прословутата картина на И. Репин, изобразяваща как Иван Грозни убива сина си. Измисленият от художника сюжет бил представен на обществото като исторически факт. Но митрополит Йоан в своите трудове сочи, че княз Йоан умира след дълго боледуване. В нито един от оцелелите ръкописи от онези дни няма нито едно споменаване за убийство на княза.  Информацията за такова „убийство“ била занесена в Европа от пратеник на йезуитите, нервиран, че руският цар отказва да подчини Православната църква на папата в Рим.

През 1963 г. са изследвани останките на царя и сина му. В костите им е установено повишено съдържание на живак, което не изключва възможността синът и бащата да са били отровени.

Трети мит: терор без повод и причина. Реформите, извършени от Иван Грозни за укрепване на руската държавност, предизвикали яростна съпротива от страна на болярите, чиито интереси били засегнати. Никой, дори и днес, не отрича съществуването тогава на всевъзможни заговори, бунтове и многоходови интриги, за да бъде свален Иван Грозни от трона. Но не само болярите се отличавали в борбата срещу собствения си владетел, а и полският крал Сигизмунд, с помощта на близки до царя велможи, организирал заговор за убийството му и за поставяне на трона на полска марионетка – Владимир Старицки. Когато заговорът бил разкрит, много заговорници били наказани: някои били екзекутирани, а на останалите бил подарен живота. Лъжеисториците обаче представят информацията по такъв начин, че и онези, които останали живи, били „екзекутирани“ и станали „кървави жертви” на царя-тиранин. Не ги спира дори фактът, че мнозина от „екзекутираните“ после участвали в следващи исторически събития.

Мит четвърти: кралят бил многоженец. Версиите тук са най-невероятни: от 7 съпруги до маса любовници. Но хрониките потвърждават само, че царят бил женен 4 пъти; при това четвъртият път, който противоречал на каноните, с изричното разрешение на Църквата.

Мит пети: погромът на „немската слобода“. Тази „кървава страница“ от живота на царя е измислена от немския пастор Одербон, който никога не е бил в Русия. А един французин, очевидец на събитията, разказва следното.

Пленените по време на Ливонската война немци от Ливония били отведени в Москва, където царят им дал право да практикуват своята вяра, да търгуват с водка, медовина и други алкохолни напитки. Германците получавали огромни печалби от тази търговията. На руснаците било строго забранено да търгуват с водка и да я консумират. Главните клиенти на ливонските кръчми били чужденци, които имали големи права в Москва. Но ето, че германците започнали да увличат руснаците в своите заведения, като ги учели да пият водка.



Иван Грозни изпратил в германското селище своята лична гвардия – опричниците, за възстановяване на реда. Опричниците ударили по няколко камшика на виновните и конфискували имуществото на най-наглите ливонци. Немците нарушили своето споразумение с царя и си платили за това. Както, впрочем, се случва във всички времена и епохи – виновният получава своето наказание.

Източник: iskamdaznam.com