Камера на Живо от Центъра на Разлог

Най-отровното същество на Земята – демонът Ируканджи

В края на XIX век по плажовете край Куинсланд в Австралия често се случва хора да загинат без да е ясно каква е причината за смъртта им. При това, в повечето случаи жертвите са деца. Смъртта настъпва моментално, а пристигналите на място лекари са безпомощни и могат да посочат само една причина – внезапно спиране на сърцето.

Опитни гмуркачи, които са имали „щастието“ да преживеят дотогава нещо подобно, разказват за ужасяваща, несравнима с нищо болка, която се появява изведнъж. Болката буквално секва дъха, а сърцето започва бясно да бие. При възрастни хора, след среща с мистериозната болка, още няколко дни се наблюдават симптоми като повдигане и обща отпадналост. С две думи, по онова време никой не може да каже какво се случва по плажовете и кой е причинителят на терора спрямо хората.

Когато човек влиза във водите на тропическите океани, разбира, че в тях буквално гъмжи от живот: от морски змии до медузи. Но в загадъчните случаи на появяващата се отникъде болка, всички пострадали са уверени, че близо до тях не са забелязали нищо подозрително… Само кристална чиста, прозрачна вода.

Разбира се, слуховете не закъсняват и се разпространяват мълниеносно. Възрастни местни жители започват да си шепнат, че във водите край Куинсланд се е появил невидим убиец, който веднага получава и подобаващото название – „морската оса“. Австралийските аборигени от племето Ируканджи пък са убедени, че за всички такива смъртни случаи трябва да се вини демон, причиняващ непоносимата болка. Учените, от своя страна, не вярват в подобни небивалици, обаче и те след няколко проведени изследвания са принудени да признаят, че нито едно от местните морски същества не притежава толкова силна отрова.

Януари 1955 година, разгарът на австралийското лято. Петгодишно момче си играе в плитките води на един от плажовете на Куинсланд. Изведнъж детето се срива, без да издаде нито звук. Родителите му се втурват незабавно към него, но само за да установят със ужас, че момчето е мъртво. Австралийският лекар и биолог Хуго Фолкър, след като научава за трагедията, нарежда на спасители да вземат мрежи и да изловят от водата всякаква жива твар, която се намира в плитките води край брега.



Сред водораслите, риби и скариди, Фолкър – неочаквано за себе си и за целия научен свят – открива виновника за тази и всички предходни загадъчни трагични случки с внезапната смърт на деца. „Невидимият убиец“ и „демона на Ируканджи“ се оказва неизвестна дотогава на науката медуза.

Ученият класифицира новооткрития вид към семейството на кубомедузите (лат. Cubozoa, или кубични медузи). Основното различие на тези медузи от сходните им, се състои в строежа на купола им: при кубомедузите той е с кубична форма. От всеки ъгъл на „куба“ се спускат малки снопове от пипала. В лабораторията си Фолкър поставя медузата в аквариум и установява, че тя е абсолютно прозрачна. Ученият успява да я „види“ отново, само когато осветява аквариума с ултравиолетова лампа. Така че, местните жители донякъде излизат прави – убиецът на практика се оказва невидим.

Днес на науката са известни около 30 000 вида медузи, но Cubozoa са най-необичайните и най-отровните сред тях. В семейството влизат около 20 вида. Прочулата се със смъртоносните ужилвания по австралийското крайбрежие „морска оса“ се отнася към вида хиронекс (лат. Chironex fleckeri — „ръката на смъртта“).

Кубомедузите са единствените, които ловуват, използвайки зрението си. 24-те им очи са разпределени в четири групи, разположени на всеки от четирите ъгъла на квадратния им купол. Функционално очите им напомнят човешките: определят размера на обектите, които срещат, както и цветът им. С очите си кубомедузата гледа на света по начин, подобен на този, който във фотографската практика наричат „рибешко око“. Учените все още не могат да обяснят, как това необичайно животно може да получава и обработва информацията, след като има очи, но не разполага с мозък и дори с големи нервни възли. Все пак, това са медузите, които са формирали нещо, което е най-близо до определението за мозък.

Зрението на кубомедузите е достатъчно добро, макар че не може да различава белия цвят. Но пък вижда чудесно черния, а срещне ли червено, бърза да се отдалечи колкото е възможно по-бързо. Когато учените установяват това, достигат до идеята, че разполагането на червени мрежи във водите по протежение на плажовете, би могло да предпази хората от нежелани срещи.

За разлика от обикновените медузи, които спокойно дрейфуват по океанските простори, кубомедузите са много повратливи. Когато забележи потенциална жертва, кубомедузата може рязко да промени посоката си на движение и да се насочи към набелязаната цел. Зад себе си „влачи“ 60 дълги пипала, които се движат под тялото ѝ и образуват „отровна паяжина“, достигаща дължина до 4,5 метра. При контакт с жертвата милиони специализирани жилещи клетки – нематоцити, се впиват в тялото на риба или оказал се на неправилното място човек.

Кубомедузата морска оса, наричана още и медуза Ируканджи, е най-отровното същество на планетата. По силата на отровата с нея може да се сравняват единствено синьопръстенните октоподи. Родът медузи хиронекс не са получили незаслужено названието си, защото отровата на едно такова същество е своеобразен биологичен коктейл, малко количество от който може да убие до 60 възрастни мъже. В смъртоносния коктейл се съдържат тетрамини, които парализират нервните окончания, таласинът пък поразява кръвоносните съдове и спира дробовете, а хипнотоксините „дърпат шалтера“ на нервната система. Дори и човек да не умре на момента, той е на практика обречен – смъртта най-често настъпва до 5 минути след ужилването. За възрастен човек смъртоносната доза е около 0,04 мг на килограм от теглото. Или казано по-просто, дори случайно докосване до пипалата на медузата може да предизвика неописуема болка.

Добрата новина е, че за медузите човекът не е сред желаните плячки. Почти винаги мекотелото съвсем случайно причинява вреди на хора. В плитките води кубомедузата може да се появи по две причини: или с прилива е пренесена към брега, или е решила да се полакоми за по-дребните риби, навъртащи се в плитководието. Когато риба попадне сред смъртоносната мрежа от пипала, кубомедузата я притегля към купола си, за да я смели, и напуска плитчините.

Кубомедузите се срещата в тропическите и субтропическите водни басейни, а морската оса се среща само по крайбрежието на Югоизточна Азия и Северна Австралия.

Из просторите на интернет може да срещнете много снимки, на които се виждат хора, къпещи се в океанските води, облечени в найлонови костюми, които играят ролята на защита от пипалата на кубомедузи. Такива „акваланги“ хората си изработват сами, като използват обикновени дамски чорапогащи. Учените са установили, че когато пипалата на медузата Ируканджи влязат в контакт с найлоновата тъкан на чорапогащите, те я възприемат като нещо неживо и нематодите просто не сработват. Австралийските спасители се възползват от това откритие и преди всяко влизане във водата, се екипират с два чифта чорапогащи: единият обуват, а другия, предварително изрязвайки отвор за промушване на главата, обличат върху горната част от тялото.

За по-претенциозните плажуващи, които желаят защита, но не са готови да влизат във водата с чорапогащници, предприемчиви бизнесмени предлагат „стингър“ костюми. Всъщност, това са просто найлонови костюми, подобни на използваните от водолази, но по-тънки, и които покриват цялото тяло, в това число и главата. Подобен „стингър“ костюм струва около 100 долара. Но много по-често практичните хора използват обикновени дамски чорапогащи; два чифта за общо 10 долара им гарантират същата защита от опасните срещи с кубомедуза.

Накрая остава един важен въпрос: защо по телата на ужилените не са откривани следи от контакта с медуза? Науката има отговор. В спокойно състояние пипалата на морската оса достигат до не повече от 15 см на дължина. Обаче, тръгне ли да ловува хиронексът, дължината на пипалата му се увеличава многократно и достига до 4,5 метра. Когато човек попадне сред пипалата на ловуваща медуза, на тялото му незабавно се появяват ярко червени следи от контакта. Ако човек се натъкне на сита и спокойна кубомедуза, на мястото на съприкосновение ще се появи малко петънце, подобно на ухапване от комар. Обаче кабомедуазта не е комар и едно такова малко жилване е напълно достатъчно, за да ни убие.

Непотвърдената официално статистика отчита, че от 1884 година насам, жертвите на нещастни случаи след среща с кубомедуза са най-малко 5567 души.

Източник: nakratko.bg