Камера на Живо от Центъра на Разлог

Най-странните места за футбол по света

Да играеш на „Сантяго Бернабеу“, „Камп ноу“ или „Олд Трафорд“ е, казват, най-върховното преживяване за един професионален футболист. Това са митични арени за Европа, колизеуми на футбола.

Но ги гледаме всяка седмица и вероятно усещането ни, дори като зрители, се е поизтъркало, попритъпило.

gospindolac

Стадион „Госпин Долац“, Имотски, Хърватска

Виж, ако излезеш на стадион върху покрива на мол, от който се вижда надлъж целия Белград с мостовете и неповторимия му чар… Да, има такъв стадион. На не повече от 4-5 часа път с автомобил от София.

Сръбският Вождовац го построи и го ползва вече няколко сезона, като избра за място 74 600-те квадратни метра върху покрива на шопинг център в квартала Вождовац, който грее вляво от пътя при влизането в сръбската столица откъм България.

И най-отгоре, върху мола, можете да видите прожекторите на арената, одобрена за мачове дори от Лига Европа и Шампионската лига!

Австрийска фирма се зае с проекта през 2011-а, а той стана толкова популярен, че за него дори Discovery Europe направи филм.

Феновете, а Вождовац си има такива, в началото реагираха остро на преместването от обичаната от тях арена „Боян Маич“ на улица „Жапланска“.

Но бързо разбраха, че това е единственото разрешение – клубът печели и от рекламата на мола, и от търговски обекти в него, а скоро вероятно ще продаде на някой от телекомите в страната името на стадиона.

И ще си гарантира поне няколко години сигурност.

От стадиона на Воджодац виждаш парка и двете големи арени на града – „Мала Маракана“ и ЮНА. Грандовете Звезда и Партизан се гордеят с традицията си, а малкото квартално клубче – с модерната си идея.

Но в бивша Югославия има още чудеса на футболната архитектура, дизайн, а и такива места, които природата сякаш е избрала – тук ще се играе футбол.

Във втора хърватска лига играе тимът на Имотски от едноимменния град. Градче, по-скоро, сгушено в една от най-живописните планински части на Далмация. С околните махали по хълмовете населението му е не повече от 8-9 хиляди жители, но пък си има стадион за 4 хиляди!

Казва се „Госпин Долац“, което идва от църквата в съседтво, носеща името Госпе от Анджела (нещо като Нашата Дева на ангелите).

Надвесил се е над езерото Модро (Синьо), което е в съседство с него и е символ на цялата околия. Тук дълги години и векове местните са се бранили от опитите за претопяване от византийци и отоманци. Да стигнеш до селото оттатък гърлото? Никакъв шанс.

Е, тогава как идват да играят гостите на този стадион…?

Мястото е удивително красиво, а най-интересното е, че трибуните нерядко са пълни. Местните си обичат отбора. През 2014-а японска дизайнерска компания пристигна в град Имотски, за да направи пълен доклад за стадиона и начина, по който е построен в скалите и на ръба над езерото. Работата по арената отне 11 години – започна през 1976-а и завърши през 1987-а.

Заминаваме далеч, далеч от Балканите, за да идем в Парана, бразилски щат. Където няма да седнем на трибуните на някой от големите стадиони, приютили мач от Мондиал 2014.

Тук е първият екостадион в света. Изцяло и безкомпромисно екологично построен.

Казва се „Хуанкито Малучели“ и се ползва от едноименния футболен клуб, за който е нормално да не сте чували. Той е създаден сравнително скоро (през 1994-а) в Куритиба, където големите отбори са други – Куритиба и Атлетико Паранаензе.

Но преди 22 години, вдъхновен от приятелството си с великия Ромарио, който тогава вдигна световната купа с Бразилия, Хуанкито Малучели и неговата печелеща сериозни пари компания си направиха клуб. И си построиха стадион, но това отне цели 13 години. През 2007-а бе открита арената, носеща името на собственика и клуба – всички се казват еднакво!

Специалното му е, че е изграден изцяло от скала, без никакви строителни материали, които излизат извън еко-позволените. Трибуните са върху скалата, тоест – седалките са направо върху натуралната почва.

Защо е нужно всичко това?

Компанията печели милионите си именно от енергоспестяващи технологии и екологични иновации. Проектът и струва 0 долара като материали, защото си произвежда всичко сама, плаща само за изграждането на арената.

Тя е с капацитет за 3150 зрители, не и трябва повече, защото местният тим е в четвърта дивизия. Тук за 2 години в градското и щатското първенство игра и Атлетико Паранаезе, за когото капацитетът бе увеличаван до 6000 места и стадионът бе постоянно пълен.

„Екоестадио“, както го наричат бразилците е едно зелено и различно чудо в света на футбола.

Едуардо Соуто Моура спечели два пъти наградата „Прицкер“ за архитектура в първите години на новия век. Той проектира великолепни сгради в Португалия, Испания и Азия.

През 2003-а му я дадоха за стадиона в Брага, който си е направо част от планината Монте до Кастро.

Арената е толкова впечатляваща, че Барак Обама реагира така, когато я видя: „Това е най-фантастичната работа на Едуардо!“. Като президентът на Щатите отбеляза, че решението със стоманените въжета, крепящи козирките над трибуните, напомня на мостовете на инките.

И точно те са вдъхновили Едуардо…

Местният Брага играе на стадиона, като той бе част и от домакинството на Португалия на Евро 2004. Тогава и България се появи на Стадиона в скалата, като загуби с 0:2 от Дания там.

Капацитетът му е 30 286 места, но рядко е пълен.

А как се пълни 6-хиляден стадион в рибарско селце, което официално наброява 823-ма жители?

Ами…

Брайън Кер, северноирландец който води националния тим на Фарьорските острови, разказва така:

„Когато гостите пътуваха към стадион „Свенгаскардж“, те се чудеха – къде, по дяволите, отиваме! Пътят минава по тесни просеки в скали, мостчета, тунели… Наоколо няма нищо. Нищо. За да стигнеш до рибарското село Тьофтир, където вятърът бръсне по-остро от ножче на „Жилет“. Като гледате снимки на това място, сигурно ахвате с възхита. Но елате да играете там!“.

Тьофтир е с население от 823 жители, а под него е стадионът. Невероятно място, като от Северно море идва такъв вятър, че гостите не знаят къде са.

Стигането от столицата Торшавн е само за около час и половина, но пътуването с автобус се струва на съперниците като цяла вечност в подтискащия пейзаж на северните острови.

За съжаление от тази година националите на Фарьорските острови се преместиха на новия национален стадион в Торшавн, но… романтиката и носталгията по „Свенгаскардж“ на зъбера над морето остава.

Далеч по-изящно и безопасно за гостите място е стадион „Отмар Хицфелд“ в швейцарските Алпи.

Само за топката мястото не е сигурно, защото често се търкаля някъде надолу…

На близо 2000 м над морското равнище в селцето Гшпон се намира един от най-странните футболни терени в света. Носи претенциозното име на големия треньор, но всъщност е спорно дали това въобще е стадион.

И все пак – красота, нали!

Неудобствата идват от въздуха, изкуствената настилка (как се поддържа иначе трева в такива условия) и това, че не бива да биеш твърде силно към едната врата, защото ако я прехвърлиш…

Съвсем други проблеми имат в Марина Бей, Сингапур. Там стадионът е направо произведение на изкуството, но топките често отплават.

Нито един отбор не играе постоянно тук, но миналата година на този терен се състоя финалът за купата на Сингапур.

Преди това нито веднъж официален професионален двубой не бе игран върху този потон, който си плава в морето и е свързан единствено с три бетонни мостчета, които водят до улицата и трибуните.

А те не са никак малки, събират поне 18 хиляди, като могат да се добавят и допълнителни конструкции.

Може да се каже обаче, че този стадион е построен по-скоро като част от цялата футуристична гледка на Марина Бей, а не за да бъде използван за футболни цели.

Аматьорски отбори често си правят мачлета там, като наемът е доста солен, но… пък кефът от това да играеш футбол насред морето сигурно е огромен.

Източник sportinglife.bg