Камера на Живо от Центъра на Разлог

Необичайният облак, появил се през 536 година, който променя историята

През лятото на 536 година необичаен облак се появява в небето над голяма част от южна Европа, северна Африка и западна Азия. Понякога наричан „було от прах“, облакът превръща голяма част от тези континенти в студени и тъмни места.

Тази зловеща промяна е описана от историка Прокопий Кесарийски, който освен събитието, разказва и за неописуеми болести и войни, породени поради липсата на слънчева светлина. Сирийски ръкописи описват промяната като „слънцето бе затъмнено през деня и луната през нощта, а в океана имаше бурни вълни“. В келтски документи пък се споменава „липса на хляб“ през 536 година.

В продължение на много години учени и историци се опитват да разгадаят какво може да е провокирало Прокопий и останалите историци да опишат тези забележителни промени във времето. Съвременните проучвания дават няколко интересни предположения.

Изглежда голяма част от останалия свят също бил засегнат от огромния облак – най-вече страните от северното полукълбо. Изследванията на дървесни пръстени от периода 536-551 година показват по-малък растеж на дърветата в Китай, Европа и Северна Америка. По-слабите слънчеви лъчи, достигащи до Земята, довели до по-ниски температури и необичайни промени в климата. За хората те оказали проблеми като по-ниско производство на храна, глад, както и социален и политически разрив.

Няколко регистрирани събития вероятно са свързани със зловещия облак. Смъртоносната пандемия, която преминава през Византийската империя през 541-542 година, станала известна като Юстиниановата чума. Смята се, че около 1/3 от населението умира по време на разпространението на болестта. Прокопий Кесарийски описва ужасни симптоми като треска и подуване на цялото тяло.




През 536 година в Китай цари глад и суша. Документирани са проблеми като „жълт прах, който пада на земята като сняг“. По същото време в Корея бушуват бури и стават наводнения. В Месопотамия са забелязани необикновено силни снеговалежи. Скандинавските страни също не остават незасегнати. Археологическите данни показват, че почти 75% от селата на Швеция са били изоставени през този период. Една от теориите за това преселение са набезите на викингите, но скандинавска поема от този период разказва за това как „Слънцето стана черно, а земята потъна в морето“.

Тези сериозни климатични промени повлияват и на други исторически събития. Сред тях е миграцията на монголските племена на запад, падението на Сасанидската империя и бързия възход на исляма – твърдят експертите.

Но какво би могло да причини такава внезапна и драматична промяна на времето? Според една от теориите климатът се е променил след силно вулканично изригване, вероятно от Централна Америка. То би могло да допринесе за оформяне на слой от пепел и прах, който да покрие небето над голяма част от континентите. Според друга теория са се случили две вулканични изригвания и по-специално през годините 536 и 540, които причиняват студ и мрак по целия свят. Трета теория предполага, че комета или метеорит са се сблъскали в Земята или ако не това, то тези тела са минали изключително близо до нашата планета, което обяснява наличието на огромни количества прах в атмосферата. Много експерти обаче смятат, че последната теория е най-малко правдоподобна.

Независимо от това какво действително се е случило, хората живели през този период определено са били повлияни от промяната в климата и природата. Вероятно мнозина от тях са чувствали, че краят на света е близо.