Камера на Живо от Центъра на Разлог

Празнуваме Богоявление! Какви са поверията и традициите

Днес празнуваме Богоявление. Това е един от най-големите християнски празници. С него отбелязваме кръщаването на Иисус Христос във водите на река Йордан от Св. Йоан Кръстител. Сам Бог се явил в онзи момент за обществено служение – оттук и названието на празника.

В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”.

Празникът Богоявление е свързан с тайнството на водоосвещението, което според Църквата ще очисти човешките грехове.

Неслучайно в народния календар Богоявление се празнува и като Водици, Водички, Водокръщи. А сред имениците е и Бистра.

След обредното кръщаване на водата свещеникът хвърля кръста в реката или в морето. Мъжете се спускат да го вземат – традиция, която е път да остави в представите ни само „спортната” страна на ритуала.

Ширело се и вярване, че ако кръстът замръзне във водата, годината ще е плодородна, а народът – здрав.

Богоявление се смята още за ден на светлината и просвещението. Небето, разтворило се пред от Светия дух, има нещо общо с това.




Свързан с представата за кръстената вода и нейната очистителна сила, Йордановден се смята за последен от т. нар. Мръсни дни – период след Коледа, в който беснуват невидими, необясними, но опасни зли сили.

Затова в навечерието на празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, сурово жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери.

Широко разпространено е било поверието, че в полунощ срещу Йордановден небето се отваря, всичко светва, а животните проговарят с човешки гласове. Щом някой види отварянето на небето (стига да е праведен), ще се изпълни всяко негово желание.

През деня с котле светена богоявленска вода свещеникът ръси по домовете за здраве на стопаните, да пропъди нечистата села.

Всеки мие лицето и ръцете си с прясно донесена или светена вода, пие от нея; болни се къпят във водата, където е бил хвърлен кръстът, мъжки хора разклащат вировете, за да има здраве, здраво потомство и берекет.

Светената вода се съхранява през цялата година и се използва в трудни за семейството моменти.

Останалото количество от старата светена вода се използва за замесването на три ритуални хляба. Първият хляб остава за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратата на къщата, заедно с бъклица вино и е наречен за минувачите.

Обичаят за поливането на всички именници с вода се е запазил и до днес, като част от ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление.

Какво вещае Йордановден?

Годината ще е благодатна и плодородна, ако времето на Йордановден е сухо и студено;

Ако хвърленият кръст във водата замръзне, то ще ни очаква здрава и плодородна година;

Здраве и щастие за този, който извади кръста от водата;

Народно поверие гласи, че през нощта срещу Богоявление небето се отваря и Бог ще изпълни желанията на всеки, който го види.

Освен Йордан, Данка, Данчо и всички техните съименници, празнуват и всички с имена, които съдържат думата Бог, или са произлезли от нея – Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Богомил, Божан, Божана, Божидар, Божидара, Божил, Бончо, Борислав, Боян, Найден и доста други.

Източник marica.bg