Камера на Живо от Центъра на Разлог

Предпоследен шанс за Буфон, последният е догодина, но сега той сънува Кардиф

Споменът за човека по бельо на терена, заобиколен от десетки хиляди фенове, може би не е първата ви асоциация с Буфон.

Но трябва да си спомним, че през 2001-ва той бе просто един обещаващ вратар на Парма, сочен в Италия като №1 на страната. Вече бе ходил на световното във Франция, но не игра.

Оставаха не повече от 5-6 минути до края на мача, Рома водеше с 3:1 и бе шампион. А това в Рим се превежда като „лудост“ и „истерия“. Тифозите, с техните знамена и транспаранти, бяха по игрището и съблякоха Тоти, Батистута и останалите герои.

И сред тях – някой взе фланелката и шортите на Буфон! Нищо, че пазеше на гостите.

Така в някак гротескни последни секунди Джиджи доигра странния мач с обърната фланелка на полеви играч на гърба си, подхвърлена от скамейката, както и по бандаж…

Същото лято Ювентус плати за него 53 милиона евро. Най-скъпият вратар в историята – бе такъв тогава, такъв е и днес, отиде в отбора, където му бе писано да стане емблема. Юве и Буфон днес са синоними.

Преди седмица, след поредното скудето, Джиджи написа свой материал за в. „Ла Стампа“:




„Спечелихме. Отново. За шести пореден път. Рекорд, споделен с Бардза, Киело, Лео, Стефан и Клаудио. Старите хора от отбора – естествено не на възраст, освен Бардзали (той наистина е стар).

Много хора предварително ни обявиха за шампиони. Не съм съгласен. Разбира се, бяхме фаворити заради успехите през последните години.

Но започнахме от нищото, борихме се, не сме получили нищо даром. Всеки отбор играеше на 100% срещу нас. Най-силните винаги са мразени…

…Имам шест последователни титли и общо 10. Да, 10, не се срамувам да го кажа.

Мисля за Павел Недвед, Алекс Дел Пиеро, Давид Трезеге, Мауро Каморанези, а след това идвам и аз. Всички избрахме да останем заедно в Серия „Б“.

Да почетем черно-бялата фланелка, клуба, феновете. Изгубихме всичко, за да спечелим неща, които не могат да се измерят с нищо – уважение, обич. Надявам се ерата ни да не е свършила.“

Буфон наистина не се срамува, че в Италия титлите на Юве са броени с две по-малко. Той си знае как ги е спечелил.

Когато клубът отиде във втора дивизия, Джиджи и споменатите лидери се събраха и решиха – емблемата е по-важна от парите. Една година долу, за да се върнем после горе по-силни отвсякога.

Годините си минават, от онова чорлаво хлапе по бандаж на „Олимпико“ до днешния лидер-исполин на вратата на Юве станаха вече 16. Буфон тогава бе на 23, вече спечелил Купата на УЕФА, завършвал втори в първенството и играл за Италия.

Днес има всичко. Шампион 10 пъти (не 8, поне не и за него), световен първенец с Италия, взимал купи и трофеи постоянно, винаги, без засечка.

През тези години много неща се промениха и в семейството му, където се раздели с Алена Середова, и в другия му дом – Юве. Там Павел Недвед вече е шеф, какъвто след година ще е и самият Джиджи.

Остава му още един сезон след мача на 3 юни. Само един. Той завършва със Мондиал 2018.

Това са много важни 13 месеца за Буфон. В тях Италия ще има 6 сигурни мача – контрола с Парагвай на 7 юни, както и пет квалификации. Ще се класира, това е почти сигурно.

И Джиджи ще иде на шестото си световно – не го е правил никой в историята на футбола. Трябват му и 17 двубоя с „адзурите“, за да стане №1 на всички времена по мачове за национален тим.

Сега е със 168, а първият – Ахмед Хасан, има 184. Може да стане, при 3-4 контроли преди Мондиала в Русия, при изиграването на 7 мача там… Което ще значи финал!

Твърде много рекорди. Буфон след година може да се откаже като играч със съвършената кариера.

Но дотогава има и малката подробност, че на 3 юни в Кардиф съдбата му дава още един шанс да загради с кръгче мечта.

Предпоследната от неговата сладка и красива приказка. Епилогът ще е в Русия догодина.

Игра на финала през 2003-а и потъна в сълзи след дузпите срещу Милан. Не успя да изведе отбора до победа и герой стана Дида – опонентът колега от другата страна.

През 2015-а пак загуби. Този път Барса на Меси, Суарес и Неймар се оказа твърде силен.

На 3 юни обаче Джиджи, редом с Киело, Лео, Бардза, Стефан и Клаудио, ще опитат отново. Това е неговото семейство. Сам се шегува, че с Бардзали, Киелини и Бонучи изкарва повече време, отколкото с близките и фамилията си.

Е, сега ще трябва да съберат сили за един голям удар срещу шампиона на Европа от Мадрид.

Буфон ще се оттегли велик и без тази купа, ако отново му се изплъзне. Никой не може да поставя под съмнение приноса му, отдадеността му, сърцето му и качествата му.

Но с трофея в ръце, както и с шестото му световно догодина, той би прекрачил от стаята с великите към пантеона на безсмъртните във футбола.

Заслужава ли го?

Отговорът, независимо от кой отбор сте, изглежда лесен.

Източник sportinglife.bg