Камера на Живо от Центъра на Разлог

Ринат Дасаев – Желязната завеса или Котката от Астрахан

В късния следобед на онзи 25 юни, палавата топка на „Адидас“ реши да не спази наредбите на логика и физика. Вместо да отиде някъде високо и опасно към подпийнал холандец с бира в ръка зад вратата, тя описа дъга, която нямаше право да описва, за да падне в мрежата.

Днес, 30 години по-късно, го наричат „Невъзможният гол“. И той си беше точно това.

Колко жалко, че за мнозина в наши дни това е единственият начин да познават човека, когото мнозина наричат „най-добър вратар на 80-те години“.

Други го наричаха Желязната завеса. Особено в Западна Европа, където се възхищаваха на смелостта му и начина, по който летеше срещу нападатели и спираше всичко. Не бива да бъде помнен само заради онзи гол в Мюнхен, не е справедливо. Него никой вратар в историята не можеше да го спаси.

Ринат Фейзерахман Ули Дасаев (Фейзахрамович е прието в СССР), както е татарското му име, се появява на света в Астрахан, на брега на река Волга, през 1957-ма.

31 години по-късно Марко ван Бастен му вкара онзи гол на финала на Евро 88, като ритна топката по диагонал от невъзможната си позиция. Ринат не реагира. Нямаше какво да направи. Но хиляди други случаи завършваха по коренно различен начин, когато топката летеше към Дасаев. И то за нападатели, които не бяха свикнали да пропускат.

Едва е навършил 20 години, когато през август 1977-ма пристига на базата в Тарасовка, където тренира славният Спартак (Москва). Това е особен момент за младока, разбира се. Грандиозен. Но и за клуба.

В предишния сезон на старата съветска лига (изключително силна), Спартак е изпаднал. Завършил е 15-и. Трагедия. Катастрофа.

Но и ново начало.

Дасаев е привлечен от Волгар (Астрахан), появяват се Георгий Ярцев, Олег Романцев, Сергей Шавло… Днес – имена, които имат смисъл на пароли. Треньорът Константин Бесков променя всичко в клуба – най-вече начина на игра, като въвежда нова схема, в която топката се подава накъсо, бързо, с двойни пасове и без дълго изритване и много центрирания. Игра през центъра, наподобяваща югославската школа.

Година по-късно Спартак е в елита. Още 12 месеца след това е пети в класирането, напълно отърсил се от шока на изпадането. През следващия сезон е шампион.



През 1979-а Дасаев вече е и в националния отбор на СССР (конкуренцията и там е убийствена). Година по-късно е с наведена глава на „Лужники“, когато получава бронз от Олимпиадата. Всички чакат злато и Дасаев се зарича, че ще спечели голям шампионат със Сборная. Отборът е твърде силен, за да не се случи.

Само на 24 години е, когато списание „Онз Мондиал“ прави материал за „Съветската стена“ – вратар, който е пластичен, атлетичен, смел и бърз с краката. И такъв, който остава да хвърля топката след тренировки по 30 минути, до пълно изтощение.

„Това видях от Тони Шумахер, германския вратар на Кьолн и националния отбор – признава Ринат. – Той хвърляше топката зад центъра и слагаше начало на атаки. На Мондиала в Испания го правеше и Томас Н`Коно, който стана мой модел за вратар. Съвършен беше!“.

Именно Дасаев обаче е избран за №1 на поста си на въпросното световно първенство.

Той е допуснал само един гол в квалификациите, а на финалите е страхотен. В първата групова фаза му вкарват 4 гола (1:2 от изумителния бразилски отбор и 2:2 с много силните шотландци), а във втората – нито един. СССР отпада по голова разлика преди полуфиналите.

Бразилците са безпомощни срещу Желязната завеса цели 75 минути и Сборная води с 1:0. Положения и удари – колкото искате. Голове в съветската врата няма. Причината е една и е с татарска кръв, от онези корави типове на брега на Волга.

Сократес и Едер все пак не позволяват изненадата да се случи в последните 15 минути. Джо Джордан и Греъм Сунес вкарват за Шотландия срещу СССР. Могат да се гордеят. Това не е никак лесна работа.

След испанския Мондиал славата му вече е световна. А е на 25 години.

Съотборниците му в Спартак разкриват тайните на неговата пъргавина. В почивния им ден останалите са на кино, на кафене, някъде из московските улици. Ринат е в плувния басейн два пъти – един път преди обяд, един път следобед. И в гимнастическия салон между тях.
Тренира като луд.

Има си и суеверие, което се ражда преди един важен мач в Киев, когато опазва „суха мрежа“ срещу могъщия Динамо. Преди двубоя тогава, чакайки сигнал за тръгване към тунела, нервно тупка топката веднъж на пода, после веднъж в стената, а след това сяда и опитва да се успокои, около 30-40 секунди. Провървява му, прави голям мач.

След това повтаря ритуала, вече съвсем съзнателно. Едно тупкане в пода, едно в стената, сядане за половин минути… И тогава тръгва към терена.

80-те бяха едни други години във футбола, съвсем различни от настоящите. Днес големите играчи и отбори гледаме всяка седмица по телевизията. В онова десетилетие те бяха митове, защото магията им се предаваше от уста на уста, а ги виждахме рядко.

Един такъв мач бе този през 1987 г., когато Англия отбеляза 100-годишнината на Футболната асоциация с мач на „Уембли“. Сборен тим на света бе свикан. Вратарите бяха двама – Андони Субисарета и Ринат Дасаев.

Година по-късно Мишел Платини събра в Нант всички велики играчи на епохата за прощалния си мач.

И пак – Дасаев бе там.

Година по-късно замина зад Желязната завеса, какъвто бе прякорът му. Отиде в Севиля. За същата тази 1988-а е определен за най-добър вратар в света. Пази на Евро 88 и е много, много близо до това, което се е зарекъл да стори. Губи финала от Холандия (онзи гол…) и остава втори. Не печели титла със СССР, която да прибави към двете със Спартак.

В Испания започва нов живот. Стартът е още на летището. Нов свят. На 21 ноември 1988 г. Ринат пристига на аерогарата „Сан Пабло“ в Севиля и над 3000 души го чакат. Викат, крещят, искат да го докоснат. Той е световна звезда, но у дома в Москва няма как да е усетил това.

Местен вестник го прави новина №1, като заглавието е простичко: El Telón de Acero (Желязната завеса). Очакват се чудеса, а Дасаев е на 31 г., имал е първата си тежка контузия и пристига в Испания далеч от най-добрата си форма.

Адаптацията е кошмарна. Първата година е изпълнена с проблеми с клуба, който се чуди как да регистрира Иван Саморано (правило за броя на чужденците го ограничава), вади от групата един или друг, понякога и Ринат.

В добавка идва катастрофата.

Вратарят се удря с автомобила си в стена край Университета в града, като са контузени ръцете и най-вече – пръстите му. Отказва да се лекува дълго и продължава да пази, не иска да загуби титулярното място. Но личи, че формата му пада драстично.

Валерий Лобановски, който още е начело на СССР по това време, отказва да залага на играчите от чужбина. Има няколко такива. Все пак ги вика за Мондиал 90, а Ринат започва титуляр срещу Румъния на старта. Загуба с 0:2 и Александър Уваров го измества за следващите мачове. Следва скандал с Лобановски и… край със Сборная.

За първи път в Испания се заговаря, че има проблем с алкохола.

Катастрофата, казват съотборници, е по същата причина. Което е любопитно, защото в Москва за него се говори като за режимлия, напълно отдаден на тренировки и мачове.

В Севиля обаче опознава виното, както и други изкушения… Говори се за отношения с испанки, които са докарвали съпругата му до истерия.

Завръща се в Москва, но проблемите не спират. Нова катастрофа, този път с по-тежки травми, като няма съмнение – употребил е алкохол. Следва развод.

Отново заминава за Испания и се жени отново, този път за местно момиче – Мария дел Мар. Открива спортен магазин в Севиля и в началото нещата вървят добре… След което следите му се губят.

Почти три години е забравен, а и магазинът е затворен.

В един момент руският вестник „Правда“ се сеща и тръгва по дирите му из Андалусия. Намират го в скромна къща, живее направо бедно, има две деца от новата си жена и е откровено тръгнал по пътя на алкохола.

Приятели, сред които баскетболната звезда от 80-те на Динамо и Реал Мадрид – Хосе Бирюков, го връщат у дома. Самият баскетболист е с двойно гражданство, роден в Москва, но играл и за Испания след 1990 г.

Дасаев се прибира, за да опита да се върне на своята планета – футболната. Спартак решава, че е достатъчно заслужил, за да му даде пост в клуба. Треньор на вратарите, после се занимава и с деца. Последните години са доста позитивни, изглежда сериозен, видимо подмладен и сякаш проблемите са в миналото.

На Мондиал 2018 бе един от „посланиците“ на Русия за първенството, като се разплака в деня на откриването.

Тогава, на изложбата преди официалната церемония, видя една от първите снимки в залата на „Лужники“.  На нея е с Лев Яшин. Единственият вратар, печелил „Златна топка“. Най-големият. Човекът, когото наследи като опорна точка на Сборная. И не го посрами.

Дасаев почти докосна неговата слава. Съдбата реши да не успее да стигне до самия връх, но в едни 8-9 години през 80-те, той бе колосална фигура във футбола.

Желязната завеса – по-любимият прякор за хората в Западна Европа.

Котката от Астрахан – така пък го наричаха в Съветския съюз.

Източник: sportinglife.bg