Камера на Живо от Центъра на Разлог

Сирийско семейство намери подслон и утеха в Краище, бягайки от войната в родината си

Мохамед Ибрахим бяга от сирийскта столица Дамаск преди пет години заедно със съпругата си Айля и малкия си син Фирас. За да стигне семейството до село Краище в община Белица, където се радва на мир, любов и спокойствие.

„Никак не е случайно, че точно тук се роди и втората ни рожба – дъщеричката ни Ляна. Тя е плод на нашата любов със съпругата ми. Но любов има там, където има мир. Чувстваме се прекрасно в това селище, нищо не ни липсва“, споделя Мохамед, който първоначално отказва да говори с екипа ни. Не за друго, а понеже е на работа. Седнал е зад шевната машина и шие кожена тапицерия за беседки. Знае, че работното време не бива да се запълва с приказки, а със здрава работа. Накрая склонява да отдели десетина минути, но с уточнението, че ще остане след края на работния ден, за да навакса пропуснатото време.

За бежанците в България има куп различни истории – тъжни, радостни, с неочакван край, скучни и любопитни. Мохамед не претендира за някаква изключителност на неговото пътуване от Сирия до страната ни. Защото за него животът трябва да бъде мирен, тих и кротък, независимо къде живееш. Преминали границата при Свиленград, бягайки от ужаса на войната в родния Дамаск.

Стигат до България след като броят 1200 долара на каналджии

Мъжът не обича да говори за това и само махва с ръка при спомена за нея. Следва тримесечен престой в бежански лагер в столицата София,. После сирийското семейство получава статут за пребиваване и пристига в Благоевград, където получават документи за самоличност.




Три месеца търсили работа, но без успех. В големия град срещнали мълчаливата враждебност на хората и решили, че мястото им не е там. Приятели ги поканили в село Краище, община Белица, където бизнесменът Али Орцев се оказал техният ангел-хранител. Той най-напред ги приютил в собствения си хотел в селището.

Месеци наред жителите на Краище помагали на новодомците от Сирия.

„Носиха ни хранителни продукти – картофи, боб, месо. Тук веднага срещнахме подкрепа и разбиране, затова решихме да останем. И не съжаляваме за избора си. Доволни сме от живота си. Затова от известно време при нас е и майка ми, тя също свиква с начина на живот тук“, разказва шивачът Мохамед, който бил дизайнер на дрехи за деца в родния Дамаск. Местният хотелиер решил да помогне на чужденците и с работа.

„Тези хора имаха нужда не само от подслон и храна, но и от някаква реализация. Разбрах, че мъжът е работил като шивач. Затова му направих работилница, в която започна да шие – работно облекло, тапицерии и каквото му поръчат клиентите“, споделя хотелиерът и благодетел на сирийското семейство – Али Орцев. С времето сириецът се превърнал в най-известния шивач на село Краище.

Чужденецът не обича да разказва за ужаса на войната в родната Сирия и признава, че родината почти не му липсва – всичките му роднини се разпръснали из Европа, а родната му къща в Дамаск била опожарена.

„За нищо на света не бих сменил България с Германия. Брат ми замина и се установи в Германия, но аз нямам намерение да отида там. Тук, в Краище, се чувствам добре. Животът е спокоен, парите ми стигат да издържам семейството си, а и хората са много гостоприемни. Вече имам много приятели тук“, категоричен е сириецът.

В момента Мохамед и семейството му живеят в общежитие на БДЖ. Все още чакат документите, за да уредят наемните си отношения. Трудно свикват обаче с българската кухня. Мохамед и жена му предпочитат да готвят сирийска храна, която се готви с доста повече подправки. Тях получават от техни познати, които пътуват до София. Двете им деца нямат проблем с българската храна и обичат нашенските гозби. Баткото Фирас е първокласник и се справя добре с учебния материал. Няма никакви разногласия със съучениците си, ходи с желание на училище. Вечер семейството най-често е в дома си, но понякога излизат да се разходят с колата. Обичат да пътуват до Разлог и Банско, до съседната община Якоруда. „Искаме само да сме далече от войната, която е най-голямото зло в нашия свят. Да имаме здраве, мир и спокойствие, това е нашето щастие“, уверява сирийският шивач от белишкото село Краище.

 

Недим мечтае за българско гражданство

28-годишният Недим Джелал Асфур намери своя пристан в гърменското село Крушево. Свикна с начина на живот в малкото селище, където пристигна в края на 2013 г. По това време е в компанията на баща си Джелал, на сестра си Джиана и зет си Закари, както и на трите им деца. С тях живеят съпрузите Абдулах и Манар Халил и двамата им синове. От тази колония в момента в Крушево е единствено Недим. Всички други заминават и се установяват в Германия.

Младият мъж не крие, че и той опитал да отиде в Западна Европа, за да е заедно с близките си. Но го върнали от Гърция у нас.

„Сега мечтата ми е да получа българско гражданство. В германския град Хановер са сестра ми и брат ми. Аз се чувствам прекрасно тук. Всички ми помагат, приеха ме с отворени сърца, покланям се за добрината на всички жители на Крушево“, разказва Недим, който за 4 години е успял да научи доста добре български език. Това му помага да общува свободно с новите си приятели. Взел уроци и в шивашкия занаят. Дълго време залягал над шевната машина, попивал думите на тези, които го обучават. И резултатът е налице. В момента е сред най-добрите шивачи във фирмата, която има цех в гърменското село.

Бившият кмет на селището Явор Белов помогнал на младежа да си намери подслон. За Недим пригодили една от стаите в училището, в което отдавна няма ученици. Майстори от селото дори му направили баня, за да има всички нормални условия за живот. Сега сириецът работи през деня, а вечер е с приятели на кафе. Обича и да пътува с тях из региона. България е моята втора родина, твърди Недим.

Източник standartnews.com