Камера на Живо от Центъра на Разлог

Той беше Петият от „Бийтълс“

Да се появиш на снимка в местния вестник, седнал върху кошчето за боклук край входната врата на „Анфийлд“ едва ли звучи като най-славната значка, която човек може да закачи на ревера на успеха.

Но ето, че това прозаично и леко конфузно начало, може да е първа стъпка към величие.

Случката е истинска. Малцина познават хлапето, седнало на кошчето.

30-ина дни по-късно, на 14 август 1971 г. великият Бил Шенкли казва няколко думи персонално на един дребосък, който нервно тропа из съблекалнята. „Нервен ли си? Няма защо, синко! Това е най-големият отбор в света, а ти ще хвърлиш няколко гранати в полето им, няма да мога да те спрат!“.

Джоузеф Кевин Кийгън приема буквално думите на човека, когото и днес нарича „учителят ми“. В 12-ата минута на дебютния му мач, пред трибуната „Коп“, с червената фланелка на Ливърпул, той забива топката във вратата на Нотингам. Е, чак забива… С лек рикошет тя се изтъркулва до там, но голът си е гол.

Ревът на сектора остава завинаги в съзнанието на Кевин. А той – в сърцата на тези, които пълнят славната трибуна.

Успехите на Кевин Кийгън

Статистиките на Кийгън са впечатляващи:

720 мача и 245 гола в английския футбол, от които 100 попадения за Ливърпул.

11 двубоя и 40 попадения за Хамбургер в Германия.

63 участия и 21 гола в националния тим на Англия.

Три пъти шампион на Англия с Ливърпул, носител на Купата на ФА, Купата на европейските шампиони, Купата на УЕФА (2), първенец в Бундеслигата с Хамбургер.

Носител на „Златната топка“ през 1978 и 1979 г.

Включен в Залата на славата на английския футбол при откриването през 2002 г.

Избран сред 100-те най-велики играчи в историята на футбола в класацията на ФИФА.

„Единственият страх, който някога съм изпитвал на футболното игрище, бе да не пропусна на празна врата пред „Коп“. Не исках да видя лицата на хората там разочаровани. Чувах как пеят преди и по време на мача, а понякога и сълзи напираха в очите ми. Играл съм и в мачове, плачейки на моменти. Особено, когато пееха името ми.“

Думите на Кийгън не са някаква патетична поема. Той рядко говори друго, освен това, което мисли.

Баща му е миньор, който има здрави ръце и още по-здрави принципи в живота. Той е джорди, от региона около Нюкасъл. Хората там работят здраво, забавляват се с приятели и пият бира, обичат футбола безкрайно. И черно-белите цветове на техния Нюкасъл Юнайтед.



За тях Кевин е слушал много като дете.

Но футболът го отнася другаде като юноша. Като цяло първо доста го подритва наоколо, след като Ковънтри и Донкастър отказват да вземат дребосъка. Той е жилав, пипа добре топката, но няма ръст за професионален играч – това са заключенията им. Подценяват обаче характера на сина на миньора.

На 17 г. той е в Скънторп, тогава в трета дивизия. Дебютира и играе 29 мача още в първия си сезон. Позицията му е на десния фланг на халфовата линия, не спира да тича от край до край по дължината на терена.

Кийгън не е навършил 20 години, когато скаутът на Ливърпул Джеф Туентимън го вижда и казва на Шенкли: „Има един дребосък… Тича като муха без глава по терена, но не спира да се бори и винаги е там, където е топката“.

Ливърпул плаща 35 000 лири за Кийгън, който пристига да подпише договора си, но докато чака Шенкли сяда на кошчето до входа. Там го щраква и фотографът на вестник „Ливърпул Ехо“.

Разбира се, в съблекалнята това е идеален повод за майтапи с новия. Той е толкова притеснен, че не може да си обуе правилно гащетата за тренировка.

„Намерихме отличен играч“, казва пред камерите на BBC Шенкс в навечерието на сезона.

Съотборниците на Кевин обаче не са толкова сигурни. Те се смеят – като полудял петел е, тича напред-назад, но ефективността му е нисичка.

Но, както го отчита и днес самият Кийгън, колективът в Ливърпул е много силен, здраво ръководен от самия Шенкли.

„Той беше като татко – човек с принципи и лидер. Не можеш да не го слушаш, когато заговори“, описва легендарния шотландец Кевин Кийгън в книгата си.

В средата на 70-те години светът гледа към Ливърпул заради пет човека – четиримата от „Бийтълс“ и Кевин Кийгън. Той е първата суперзвезда, рокзвезда на футбола в Англия, който грее от реклами, социални инициативи, телевизионни предавания, филми…

Той е Петият „Бийтъл“.

Джон, Пол, Джордж, Ринго и Кевин.

„Всъщност, това трябваше да е Джордж Бест – смее се Кийгън. – Бести бе най-голямата звезда, най-добрият на това поколение. Просто той не се интересуваше от парите. Никога не му пукаше нито за контракти, нито за реклами. Играеше за удоволствие и живееше както иска.

Той беше гений. Срещал съм на терена Марадона, Бекенбауер, Кройф… Но Бести беше най-добрият.“.

Парите и договорите отиват при Кийгън, както и славата. Преследват го орди от фенове и фенки, а известността му стига дори до Америка, където принципно през 70-те хората не гледат сокър.

На терена в Ливърпул нещата вървят фантастично. 172-сантиметровият Кийгън вече не е крило, той е втори нападател, редом до огромния 186-сантиметров Джон Тошак. Кев и Тош, както ги нарича „Коп“, се превръщат в нещо като футболни близнаци.

„Имахме уникално усещане за движенията и играта на другия – казва уелската деветка. – Знаех къде да сваля топката с глава, а Кевин изникваше там. Той подаваше винаги там, където бях аз. Телепатия!“.

Думата не е случайно измислена. В телевизионно предаване двамата седят с гръб един към друг и познават каква рисунка държи другия, без да гледат. Разбира се, шоуто има огромен успех, макар да се оказва, че е нагласено. На терена всичко е истинско.

Тошак и Кийгън нижат голове, Ливърпул прибира титли и трофеи.

За шестте им години заедно в атаката на „червените“, шампионските медали са три, Купата на ФА е спечелена веднъж, Купата на УЕФА – два пъти, а през 1977 г. идва и кулминацията.

Ливърпул вдига първата си купа на шампионите, побеждавайки Борусия Мьонхенгладбах във велик финал в Рим с 3:1. Доминантът в немския футбол е напълно надигран, а третият гол идва от дузпа, спечелена от Кийгън.

Малкото динамо взима топката в центъра, захапан от Берти Фогтс, който цял мач се грижи само и единствено за най-опасния играч на съперника.

Кевин завежда германския пазач на разходка из Рим, около Колизеума, фонтана „Треви“ и още куп забележителности, преди да го принуди да го фаулира в наказателното поле.

Ако ви се струва прекалено, казваме просто, че английският нападател тръгва от центъра и е съборен преди да вкара около точката на дузпата.

3:1. Купата е в ръцете на човека, наричан вече от вестници и фенове в Англия Крал Кев.

Дни преди финала обаче из Ливърпул се носи неприятната новина, че суперзвездата си тръгва. Иска да опита нещо различно, континентален футбол, нова култура, ново място.

Отива в Хамбургер.

Завръщането е бързо – двата клуба играят за Суперкупата на Европа, а Ливърпул бие с 6:0 на „Анфийлд“ и Кийгън вероятно се е чудил „какво направих“. Един от героите в онази паметна вечер е Кени Далглиш – привлечен на мястото на Кевин от Боб Пейсли, наследникът на Шенкли.

По това време Кийгън вече е издал и първите си два музикални сингъла, стигнали в топ 30 на чартовете на Великобритания. Прическата му е хитова, а бакенбардите отново се връщат на мода в Хамбург, който – и това ако не е ирония на съдбата – също е генетично свързан с „Бийтълс“, както и Ливърпул!

Кевин печели титлата и в Германия. Взима и два пъти „Златната топка“, като в Англия са възмутени, че не му е дадена нито веднъж, докато играе клубен футбол в родината си. Превръща се в огромна звезда на прага на новото десетилетие, което ще зарадва футбола с разцвета на футболни идоли като Платини, Румениге и Марадона. Неговият блясък обаче върви към заник.

През 1980-а изненадващо се връща в Англия, за да играе в Саутхемптън. Най-добрият играч на Европа – в клуб, който дори не е утвърден и стабилен член на елита на Острова…

После идва и трансфер в Нюкасъл, където го спускат на терена с хеликоптер, а градът е в истерия. Лудите по футбола джордита го приветстват като Бог, снимките му красят кръчми, домове, параклиси и магазини, а местният вестник „Хроникъл“ пуска лафа, че вероятно 90 процента от мъжете в града са готови да простят изневяра на съпругите си. Ако е с Кевин Кийгън!

Един ден на надгробната му плоча ще пише – защо съдбата не искаше той да направи голямо първенство за Англия?
Тимът не се класира за Мондиал 1974 и този в Аржентина четири години по-късно. На Евро 1980 Кийгън е капитан, но Англия не минава груповата фаза.

Идва Мондиал 1982 и „трите лъва“ пътуват за Испания като един от фаворитите с много силен отбор. Проблемът е, че Кийгън е контузен.
В един момент той не издържа на постоянните болки в гърба, наема кола и тръгва за Германия, където минава терапия при свой познат специалист.

Връща се в лагера на отбора в навечерието на решаващия мач срещу Испания, в който победа праща англичаните на полуфинал. Влиза в игра 26 минути преди края, но отборът му изпуска куп положения и след 0:0 отпада. Непобеден, с три победи и две равенства, само с един допуснат гол във вратата си!

Отказва се след това световно от националния. Един ден, близо 18 години по-късно, след поражението от Германия в последния мач на стария стадион „Уембли“, Кийгън абдикира и като селекционер на страната.

Кариерата му като мениджър е прославена с убийствения нападателен футбол на Нюкасъл, в който се влюбиха милиони по света през 90-те. „Разбира се, не спечелихме нищо. Освен сърцата на феновете…“, анализира периода,  в който Биърдсли, Лий, Жинола, Фърдинанд, Асприля, Шиърър и останалите правиха чудеса по терена в черно и бяло.

Кийгън е все така темпераментен, когато говори за футбол, и днес. Той открито критикува Майк Ашли, боса на Нюкасъл, разказва с часове за Шенкли, за Бест, за периода си в Бундеслигата и прякора Могъщия мишок, който му лепват немските фенове.

„Най-достойният и честен човек във футбола“, нарече го наскоро сър Алекс Фъргюсън, с когото бяха в дългогодишен конфликт по оста Манчестър Юнайтед – Нюкасъл и конкуренцията между тези два тима във Висшата лига през 90-те.

Крал Кев, Могъщият мишок, Петият от „Бийтълс“… Синът на миньора, който седеше върху онова кошче за боклук преди 48 години, остава една от най-ярките звезди на световния футбол.

След него дойдоха Бекъм, Роналдо и останалите „модни икони“.

В началото бе Кевин Кийгън.

Източник: http://sportinglife.bg