Камера на Живо от Центъра на Разлог

Ученици и учители от училище „Джон Атанасов“ в Чикаго посетиха библиотеката – музей на Джанюариъс Макгахан – човекът разкрил на света турските зверства в Батак

Незабравима екскурзия, организирана и осъществена от МПО ПИРИН – Чикаго и Анелия Лазарова с образователна цел, с участието на ученици и учители от у-ще „Джон Атанасов“ от Чикаго. Сред тях, гордо с българското знаме в ръце, е и роденият в Чикаго, но като че повече вълнуващ се, когато в Разлог диша кристален въздух от Пирин, ученик – Иван Ганчев. (на снимката, със знаме в ръце)

JanuariusMacGahanmuseum1

Българите посетиха библиотеката – музей, статуята и гробната плоча на Джанюариъс Макгахан в Ню Лексингтън, щата Охайо, САЩ.

Кой е Джанюариъс Макгахан?

Джан Макгахан е роден на 12 юни 1844 г. във фермата Гълъбов хребет близо до град Ню Лексингтън, щат Охайо, САЩ. Баща му Джеймс Макгахан е имигрант от Ирландия, служил на кораба „Нортъмбърланд“, който откарва Наполеон Бонапарт в изгнание на остров Света Елена. Дженюариъс е първият син от втората съпруга на Джеймс – Хенриета Демпси; има още 2 по-малки братя. Загубва баща си, когато е само на 7 години. Започва да работи из съседните ферми, за да подпомага семейството си. На 17 г. кандидатства за учител в селското училище, и след като му отказват, заминава за Хънтингтън, Индиана, където работи като продавач в магазин и учител. В началото на 1864 г. се премества в Сейнт Луис, където работи като счетоводител в железопътната компания „Юниън пасифик“. Тук среща генерал Филип Шеридан, герой от Гражданската война, също от ирландски произход. Тази среща повлиява цялостното му развитие – така Дженюариъс Макгахан се оформя под влияние на най-светлите идеали, останали след Гражданската война – време на оптимизъм, когато се консолидира американската нация. Намерението му е да учи право в Европа и да стане адвокат.

JanuariusMacGahanmuseum2

След като на 28 юли посещава Пловдив, а на 1 и 2 август съответно Пещера и Пазарджик, Макгахан отпътува за село Батак, изпращайки впоследствие на своя вестник ярко описание на видяното от него:

…Ние огледахме вътре в църквата, почерняла от изгорялата дървения, но не и разрушена, не и особено пострадала. Сградата бе ниска, с нисък покрив, поддържан от тежки неравномерно разположени сводове, които, доколкото можехме да видим, поглеждайки вътре, бяха с такива тавани, колкото висок човек да стои изправен под тях. Това, което видяхме вътре, бе твърде страшно, ако човек задържеше погледа си. Огромно количество частично обгорели тела лежаха там, техните овъглени и почернели останки, натрупани до половината от разстоянието до тъмния таван, правейки го да изглежда още по нисък и мрачен, тъй като лежащите в процес на гниене тела бяха прекалено страшни за гледане. Човек не би могъл да си представи чак такъв ужас. Всички отвърнахме поглед отвратени и замаяни и се заклатушкахме навън от тази къща на страшната напаст, щастливи да се озовем отново на улицата. Обиколихме селото и видяхме същото нещо отново и отново над сто пъти. Скелети на мъже, с прилепнали към тях дрехи и все още висяща плът, гниещи заедно, глави на жени, чиято коса се въргаляше в прахта, кости на деца и пеленачета, разхвърляни навсякъде. На едно място ни показаха къща, където двадесет души били изгорени заедно; на друго място десетина момичета били изклани до едно, след като се скрили – изобилно свидетелство за което са останалите там кости. Навсякъде – ужас след ужас…[2] Макгахан съобщава, че турските войници насила вкарват някои от селяните в църквата, която след това е запалена, а останалите живи са измъчвани, за да кажат къде са скрили ценностите си. Макгахан сочи, че от общо седем хиляди души население оцеляват само две хиляди. По негови изчисления петдесет и осем села в България са били разрушени, пет манастира са изравнени със земята и общо петнадесет хиляди души изклани.