Камера на Живо от Центъра на Разлог

Шпинга, дагатисан, туджар… Знаете ли какво означават?

Българският език е изключително богат и изпълнен с широка палитра от думи. Смело можем да заявим, че е един от най-трудните за научаване езици и да пожелаем успех на всички чужденци, които се заемат с тази задача.

Българският жаргон и множеството диалекти са родили куп думи, които трудно можем да обясним на чужденците. Всеки знае, че няма друг език, в който да има израз, значещ нещо средно между седнал и легнал – „полегнала Тодорка“. Но това далеч не е единственото интересно в нашия пъстър език.

1. Скочубра – страшна, грозна жена, с изпито лице, която се мисли за невероятно красива.

2. Шпинга – въшка (включително срамна) или бълха, често се употребява в Западна България. В преносен смисъл се използва за противоречива личност, която не можеш да прецениш дали харесваш или не.

3. Туджар – дребен пътуващ търговец. По нашите земи нарицателното туджар навлиза по време на турското робство от tüccar – търговец.



4. Льольо – жалък, смотан мъж, обикновено изглеждащ смешно и с окаян вид.

5. Бичкѝя – мн.ч. бичкии. Тази дума означава опънат на рамка ръчен трион за рязане на дъски, дърва и под. В преносен смисъл се употребява за твърд алкохол.

6. Дагатисан – развален, повреден. Използва се в шопския край.

7. Завалия – нещастен, горък, достоен за съжаление човек.

8. Парясник – напуснат, изоставен, разведен мъж. Може да се употреби и в женски род – парясница и означава същото.

9. Фърфалак – пумпал. Преносно се използва за пъргаво и подвижно малко дете.

10. Джвъджка – нещо неопределено, част от нещо, което не можем да определим за какво точно служи.

Източник: 10te.bg