Камера на Живо от Центъра на Разлог

10 факта за Световното първенство по футбол

1. Началото

Световното първенство по футбол се провежда на всеки 4 години, от 1930 година насам, с изключение на 1942 и 1946 година, заради Втората Световна Война.

Настоящата форма на първенството включва 32 отбора, заедно със страната домакин, които се надпреварват за Световната купа в рамките на около 1 месец. Това е финалната фаза, а квалификациите се провеждат в рамките на 3-те години между отделните турнири. В тези квалификации, отборите се разделят по географски принцип и само най-добрите тимове от отделните групи получават правото да се състезават на Мондиала.

Благодарение на успехите на олимпийските футболни турнири, ФИФА, председателствана тогава от Жул Риме, започва да търси начини за откъсване от Олимпиадата и създаване на собствено първенство. На 28 май 1928 година в Амстердам е решено да се проведе Световно първенство по футбол, като домакин на шампионата ще бъде Уругвай. Тази страна е избрана, тъй като през 1930 година тя празнува 100 години от обявяването на независимостта ѝ.

Много страни са поканени за участие, но поради географската отдалеченост на Уругвай, 2 месеца преди турнира, нито една европейска страна не е потвърдила своето участие. В крайна сметка, Риме убеждава Югославия, Белгия, Румъния и Франция да пътуват за Уругвай. Турнирът се провежда от 7 до 30 юли 1930 година и в него вземат участие 13 национални отбора: 6 от Южна Америка, 5 от Европа и 2 от Северна Америка. На финала в Монтевидео Уругвай побеждава Аржентина с 4:2 пред 93 000 души публика и става първият световен шампион.

2. Регламентът

От второто Световно първенство през 1934 г. се организират квалификации, които да определят най-достойните кандидати за Световната купа. Те се провеждат в шестте континентални зони на ФИФА (Европа, Южна Америка, Северна и Централна Америка и Карибския регион, Азия, Африка и Океания) и се ръководят от съответните международни футболни конфедерации. За всяко състезание ФИФА предварително определя броя на местата, за които ще се борят страните във всяка зона.




Квалификационният процес може да започне най-рано три години преди финалната фаза и отнема повече от две години. Форматът на квалификационните турнири се решава от всяка конфедерация. С изключение на 1934 година, домакините на всяко Световно първенство се класират автоматично на финалите. До квалификациите за Световното първенство през 2006 г. това право се дава и на световния шампион.

От 1998 година, на финалите участват 32 отбора, които се състезават в продължение на 1 месец на стадионите на страната или страните-домакини. Има две фази: групова фаза и фаза на директни елиминации.

В груповата фаза се тегли жребий и се определят осем групи, всяка с по четири отбора. Преди жребия осемте условно “най-добри” отбора се поставят като “водачи на групи”, а останалите се разпределят в урни – предимно на континентален принцип. След 1998 г. се налагат ограничения – в една група не може да има повече от два състава от Европа, както и повече от един отбор, от която и да е конфедерация. Във всяка група всеки играе срещу всеки и по този начин всеки отбор изиграва три мача. Последните два мача в групата се играят по едно и също време, с цел да се минимизира възможността от евентуално договаряне на резултата.

Първите два отбора от всяка група продължават към директните елиминации, където при равен резултат в редовните 90 минути се стига до две продължения от по 15 минути, като при евентуален равен резултат и след тях – до изпълнение на дузпи. Първоначално се играят осминафинали, в които първият отбор от една група играе срещу втория отбор от друга. Следват четвъртфинали, полуфинали и финал. Двата отбора, които отпаднат на полуфиналите играят за третото място. Класирнето на отборите в груповата фаза се извършва въз основа на спечелените от тях точки.

3. Домакините

Домакините на първите световни първенства са се определяли на събрания на конгрес на ФИФА. В първите десетилетия от съществуването на Световното първенство изборът е предизвиквал много полемики, предвид триседмичния преход с кораб между Южна Америка и Европа – двата гиганта в световния футбол.

След Световното през 1958, за да се избегнат потенциалните бойкоти и спорове, ФИФА започва да редува домакинството между Европа и Америка. Това продължава до първенството през 2002, което е първото Световно първенство, проведено в Азия, като домакини са две държави – Япония и Южна Корея. Световното първенство през 2010 г. пък се провежда в ЮАР, която е първата африканска държава, поела домакинството на световни финали.

Системата еволюира през годините и сега домакинството се определя чрез гласуване в изпълнителния комитет на ФИФА. За осигуряване на достатъчно време за подготовка на домакините гласуването се извършва 6, а в последствие 7 и 11 години преди всяко първенство. Самото гласуване е по система на подреждането на най-предпочитаните кандидати.

4. Бойкотите

В историята на световните първенства има случаи, когато отбори са отказвали да играят. Уругвай е единственият отбор в историята, който не е защитавал световната си титла. Южноамериканците печелят първия мондиал през 1930 г., на който са домакини, но отказват да пътуват за шампионата в Италия 4 години по-късно.
Аржентина и Уругвай отказват да участват в Мондиала през 1938 година в знак на протест срещу избора на Франция за домакин. Двете страни са недоволни от факта, че за втори пореден път европейска страна получава правото да организира шампионата.

През 1950 г. Бразилия организира първия мондиал след Втората световна война. Индийците отказват да участват, като дълго време се смята, че причината е, че им е забранено да играят боси. Оказва се, че това е мит. Индийската федерация обявява, че се отказва от участие заради “разногласия около селекцията на отбора и недостатъчно време за подготовка”.

Квалификациите за Световното в Швеция през 1958 г. се превръщат в истинска бъркотия заради присъствието на Израел. Израелците трябва да се състезават с Турция, Индонезия, Египет и Судан в пресявките на азиатско-африканската зона. И четирите страни обаче отказват да играят срещу Израел по политически причини.

През 1966 година цял континент бойкотира Световно първенство. За шампионата в Англия ФИФА дава десет квоти за Европа, четири за Южна Америка и една за Централна Америка и Карибския регион. Това оставя само едно място за отборите от Азия, Африка и Океания. Африканската футболна конфедерация счита това за изключително несправедливо. През октомври 1964 г. всичките 15 африкански федерации обявяват оттеглянето си от квалификациите.

СССР играе бараж с Чили за място във финалите. Първата среща в Москва завършва без голове. Съветският съюз обаче отказва да пътува за реванша в Сантяго, насрочен за 21 ноември 1973 г. заради военния преврат в Чили, при който на същия стадион са екзекутирани ляво настроени затворници.

Гостите пращат молба до ФИФА да бъде сменено мястото на мача. След като става ясно, че това няма да се случи, СССР отказва да участва. Мачът в Сантяго все пак започва. Домакините се подреждат от едната страна на терена и вкарват два гола в опразнената врата, преди съдията да даде край на мача.

Британското правителство провежда сериозни дискусии около участието на националния отбор в Испания през 1982 г. заради вероятността да се стигне до мач с Аржентина. Това е годината на Фолклендската война и доста от членовете на британския кабинет се опасяват, че може да се стигне до сблъсъци, ако някоя от британските държави трябва да се изправи срещу световните шампиони от 1978 година. В крайна сметка Фолклендската война приключва точно в деня преди началото на световното, а Аржентина и трите британски отбора в турнира отпадат без да се изправят един срещу друг на терена.

5. Топката

Коженото кълбо е най-важното нещо за един футболен мач. А коженото кълбо за Световното първенство по футбол има историческо значение. “Адидас” е доставчик на официалните топки за световните първенства от 1970 година. Идеята за един официален доставчик на топки за световни първенства се появява по време на Световното в Чили през 1962 година. Тогава има много проблеми и оплаквания от предоставеното от организаторите кожено кълбо. През 1963 година “Адидас” произвежда първата си топка “Сантяго”. На Световното първенство през 1966 година се играе с английско кожено кълбо, но има и неофициална топка, произведена от германската компания за спортна екипировка.

1930 – На финала са използвани две различни топки заради спор между Аржентина и Уругвай. Аржентинците предоставят собствено кожено кълбо „Тиенто“ с 12 кожени парчета и връзки на дупката за поставяне на плондира. През втората част се играе с уругвайска топка „Т-Модел“ – 11 парчета с връзки.
1934 – топка “Федерале 102”, направена от 13 кожени парчета и връзки.
1938 – топка “Ален”, ушита от 13 кожени парчета с бели памучни връзки.
1950 – “Дупло Т”, която е първата, без връзки. На кожената повърхност от 12 парчета има винтил, откъдето топката може да бъде напомпана.
1954 – “Суис Уърлд Чемпиън” която е първата, направена от 18 кожени парчета.
1958 – “Топ Старт”, произведена от шведска компания от 24 кожени парчета.
1962 – “Крак”, направена от 18 кожени парчета.
1966 – “Челъндж 4-стар”, направена от 25 кожени парчета, като има варианти в оранжево и жълто.
1970 – Първата топка, предоставена от “Адидас” – “Телстар”. Топката е направена от 32 кожени парчета в черно и бяло, но “Адидас” предоставя само 20 бройки. Така по време на първенството са използвани още кафяви и бели топки.
1974 – “Телстар Дурласт” с полиуретановото покритие, което прави топките по-здрави и водоустойчиви.
1978 – “Танго” – 20-те черни парчета са заменени от бели с триъгълни шарки, които създават оптичната илюзия за 12 еднакви кръга по повърхността. “Танго”вдъхновява дизайна на топките за следващите пет световни първенства.
1982 – “Танго Еспаня” е последната предимно кожена топка, използвана на световни първенства. На шевовете се появява гумено покритие, което още повече повишава водоустойчивостта на топката.
1986 – “Ацкета” е първата топка от синтетични материали, която е еднакво добра за използване и на твърди, и мокри терени. За първи път при дизайна са използвани мотиви от историята на домакина на световното първенство. В черните триъгълни шарки са изобразени мотиви на ацтеките.
1990 – “Етруско“. В шарките има изображения на лъвове в етруски стил и други мотиви от същото изкуство. За първи път на топките е поставена вътрешна черна полиуретанова пяна.
1994 – При направата на “Куестра” за първи път на топки за Световно първенство се използва пласт от полистиренова пяна.
1998 – “Триколоре” в синьо, бяло и червено – цветовете на френското знаме. В шарките има изображения на петел – националният символ на Франция.
2002 – Промяна в дизайна за първи път от 1978 година. “Фивърнова” има големи шарки, на които са изрисувани типичните за азиатската култура огньове. Топката има подобрени качества и бързина при полет.
2006 – “Тиймгайст” е от 14 парчета, които за първи път не са зашити едно за друго, а залепени. Новият дизайн прави топката по-сферична. За първи път за финала на Световно първенство има различна цветова гама на топката.
2010 – “Джабулани” има едва осем отделни парчета, които за първи път са огънати машинно в необходимата форма за подобряване и постигането на по-сферична форма. За финалната среща има отделен дизайн и отделно име “Джобулани” от използваното в ЮАР съкращение Джобург за Йоханесбург.
2014 – За първи път името на топката е избрано чрез гласуване от феновете – “Бразук”. Топката е направена от едва шест парчета, които са термично огънати.

6. Талисманите

Началото на традицията на футболните талисмани поставят самите основатели на футбола на Световното първенство в Англия през 1966 г. Лъвът Уили се появява на всички продукти – от хавлиени кърпи през чаршафи до чаши за чай. След истерията по Уили талисманите стават неизменна част от брандирането на световните форуми и милиони хора си купуват образите им под най-разнообразни форми.

Мексико 1970 – Maлчyгaнът Xyaнитo е c eĸипиpoвĸaтa нa Meĸcиĸo и coмбpepo нa глaвaтa, въpxy ĸoeтo пишe “Мехісо 70”.
ФРГ 1974 – Двeтe мoмчeтa Tип и Taп. Ha флaнeлĸaтa нa eднoтo пишe “WМ”(Wеltmеіѕtеrѕсhаft – Cвeтoвнo пъpвeнcтвo), a нa дpyгoтo – ’74. Toвa e и eдинcтвeният зaceгa тaлиcмaн в двoeн вид.
Аржентина 1978 – Момчето Гаучито. Неговата шапка с надпис “Argentina’78”, шалче и камшик са типични за гаучосите – жители на пампасите, аналог на каубоите.
Испания 1982 – Испанците избират за талисман портокала Наранхито. Името му идва от исп. naranja – оранжев.
Мексико 1986 – Лютата чушка Пике – със сомбреро и колоритни мустаци. Името му произлиза от Picante – обобщено название на местните подправки.
Италия 1990 – Стилизиpaнo чoвeчe, бoядиcaнo в цвeтoвeтe нa итaлиaнcĸoтo знaмe. Зa имeтo нa тaлиcмaнa Чao e избpaнa нaй-пoпyляpнaтa дyмa в Итaлия.
САЩ 1994 – Кучето “Страйкър” (нападател), измислено от компанията “Дисни”.
Франция 1998 – Петелът Футикс. Името му е съставено от думите “футбол” и окончанието “икс” в чест на анимационния галски герой Астерикс.
Япиния и Южна Корея 2002 – Ато, Каз и Ник – същества в оранжево, розово и синьо, които са създадени с помощта на компютърна технология.
Германия 2006 – Лъвът Гoлeo VІ нe e пpиeт дoбpe oт фeнoвeтe. Запaлянĸoвците тaĸa и нe paзбиpaт зaщo лъвът нямa дoлни гaщи. Лъвът нe e cpeд нaциoнaлнитe cимвoли нa Гepмaния. А и имeтo Гoлeo идвa oт дyмитe “гoл” и “лeo” – дyми, ĸoитo нe ca c нeмcĸи ĸopeн. Компaниятa, ĸoятo пpoизвeждa apтиĸyлитe c Гoлeo, oбявявa фaлит зapaди ниcĸитe cи пpoдaжби.
ЮАР 2010 – Леопардът Закуми. Името му произлиза от ЗА – стара абревиатура на Южна Африка и “куми”, което означава числото 10 на няколко африкански езика.
Бразилия 2014 – Бpoнeнoceцът Фyлeĸo. Toй e в цвeтoвeтe нa бpaзилcĸитe eĸипи, a нa флaнeлĸaтa мy пишe Brasil 2014. Имeтo мy e ĸoмбинaция oт дyмитe Fu (Futеbоl, фyтбoл) и LЕСО (Есоlоgіа, eĸoлoгия). Живoтинчeто e пocлaниĸ нa eдин гoлям пpиpoдeн пpoблeм: бpoнeнocцитe в Цeнтpaлнa и Южнa Aмepиĸa ca изчeзвaщ вид, зaщoтo гopитe, ĸoитo oбитaвaт, ca пoдлoжeни нa мacoвa ceч.

7. Шампионите

В историята на 20-те проведени досега световни първенства само осем държави са завоювали световната купа. Бразилия е рекордьор по спечелени световни титли – общо пет. Италия и Германия се нареждат след нея с по 4 спечелени шампионата. Уругвай и Аржентина са с по две титли, а Англия, Франция и Испания са спечелили трофея веднъж. Десет пъти световните финали са се провеждали в Европа и на тях само веднъж неевропейска държава е печелила купата – Бразилия през 1958 година. На останалите десет световни първенства отборите от Южна Америка са печелили трофея осем пъти, а европейските два – Испания на Световното първенство от 2010 година в ЮАР и Германия през 2014 годна в Бразилия. Само един път някой от отборите на Бразилия, Германия, Италия или Аржентина не е достигал до финал: това е финалът на Световното първенство от 2010 година в ЮАР, когато Испания се изправя срещу Нидерландия. Само два пъти национален отбор на държава, която не е от Европа или Южна Америка, е достигал полуфиналите: САЩ през 1930 година и Южна Корея през 2002 година.

На Световното първенство в Бразилия от 12 юни до 13 юли 2014 г. Германия става световен шампион за четвърти път в историята си, побеждавайки Аржентина с 1:0 след продължения.

8. Рекордите

Като турнир с такова значение, от Световното първенство по футбол излизат множество рекорди и категории “Най”. Ето и най- интересните от тях.
Най-много титли: Бразилия 5 – 1958, 1962, 1970, 1994, 2002.
Най-много финални мачове: Германия 8 – 1954, 1966, 1974, 1982, 1986, 1990, 2002, 2014.
Най-много участия: Бразилия – 21 във всяко първенство.
Най-много титли: Пеле – Бразилия 3 – 1958, 1962, 1970.
Най-изразителни победи: Унгария – Южна Корея 9:0 – 1954 г., Югославия – Заир 9:0 – 1974 г., Унгария – Салвадор 10:1 – 1982 г.
Голмайстор: Мирослав Клозе – Германия 16 гола в 24 мача.
Най-бърз гол: Хакан Шукур 11-та секунда, Турция срещу Южна Корея на 29 юни 2002.
Най-млад играч: Норман Уайтсайд – Северна Ирландия 17 години и 41 дни, срещу Югославия на 17 юни 1982.
Най-възрастен играч: Фарид Мондрагон – Колумбия 43 години и 3 дни, срещу Япония на 24 юни 2014.
Най-много жълти и червени картони, показани в един мач: 16 жълти и 4 червени, в мача Португалия – Холандия, на Световното първенство през 2006. Рефер на мача е Валентин Иванов от Русия.
Най-бързо отстранен от игра футболист и показан червен картон: Батиста от Уругвай от френския съдия Жоел Киню в 56-тата секунда на мача Шотландия – Уругвай на Световното първенстви в Мексико през 1986.

9. Трофеят

Световната купа е вторият по вид трофей, който получава световният шампион. От първия Мондиал през 1930 до този през 1974 на победителите е връчвана друга статуетка. Първоначално е известна просто като Световната купа, Куп дю Монд или златната Нике, но през 1946 г. е преименувана в чест на президента на ФИФА, който първи организира състезанието – Жул Риме. Статуетката е висока 35 сантиметра и тежи 3,8 кг. На нея е изобразена крилатата фигура на Нике – древногръцката богиня на победата. Изработена е от френския скулптор Абел Лафльор от злато и сребро, както и от минерала лапис лазули.

Купата оцелява по интересен начин през Втората световна война. Д-р Оторино Бараси, италианският вицепрезидент на ФИФА, е укрил от нацистите трофея в кутия от обувки под леглото си.

Три месеца преди началото на световното първенство в Англия през 1966 година, трофеят е откраднат, докато е на публично изложение в Лондон. Купата е намерена седем дни след изчезването от куче на име Пикълс. Призът става постоянно притежание на Бразилия през 1970 г. За съжаление трофеят отново е откраднат през 1983 г. докато е бил изложен в централата на бразилската футболна конфедерация в Рио де Жанейро.

На 8 април април 1974 година, във Федерална Република Германия, ФИФА представя трофея, който връчва на победителя в Световното първенство по футбол. На статуетката са изобразени две човешки фигури, които държат Земята. Дизайнът е на италианският скулптор Силвио Гацанига. Височината ѝ е 36,8 сантиметра. Тежи 6 килограма и 142 грама, а около 5 от тях са 18-каратово масивно злато. Благородният метал е допълнен от два малахитени пръстена в основата на купата. Минералът е виновен за зелените краски, които придават завършен вид на отличието. Последният детайл е гравираният надпис “FIFA World Cup”, допълнен от имената на всички шампиони. Те са овековечени на местния си език заедно с годината на триумфа им. Той не се дава завинаги на нито един отбор, независимо колко първенства е печелил. Победителите от всяко световно първенство задържат трофея до началото на следващото и се награждават с позлатено копие. Другото популярно име на този трофей е “Златен глобус”. Националните отбори на Аржентина, ФРГ, Италия и Бразилия са печелили този трофей всеки по два пъти. Той ще продължи да се връчва на победителите до 2038 г., когато пространството за имената на членовете на световните шампиони ще се запълни.

10. Какво ни предстои?

Русия е избрана за домакин през 2010 година, изпреварвайки останалите кандидатури на Англия, Белгия-Холандия и Испания-Португалия. Двубоите от Световното в Русия ще се играят на 12 стадиона, разположени в общо 11 руски градове. Всички 10 от тях се намират в европейската част на страната. Единственото изключение е стадионът в Екатеринбург. Най-големият от стадионите ще бъде “Лужники” в Москва, чиито капацитет е 81 000 седящи места. Този стадион ще приеме както двубоя на откриването, така и финала, Шампионатът ще се играе в периода 14 юни – 15 юли 2018 година, а футболистите ще ритат с “Телстар 18” – новият продукт на “Адидас”. Вълкът с името Забивака (Вкарвач, Голмайстор) ще бъде талисман на тазгодишния турнир. Студентката от Томск Екатерина Бочарова е авторът на талисмана, който победи котка и тигър в последния вот.

По-малко от 90 дни преди началото на Световното първенство в Русия министрите от британското правителство и членовете на кралското семейство обявиха бойкот на най-големия футболен форум. Опитът за убийство на бившия двоен агент Сергей Скрипал доведе до напрежение между двете страни и призиви на високо ниво английският национален отбор да се откаже от шампионата. Футболната асоциация на Англия обаче се обяви против бойкот на световното първенство. Асоциацията не толерира използването на турнира за политически цели.

Надпреварата, която ще открие турнира, ще започне в 18 ч. българско време на 14 юни. На терена един срещу друг ще се изправят отборите на Русия и Саудитска Арабия. През следващия месец светът ще може да проследи още 62 мача, които ще определят тазгодишните претенденти за титлата. Финалната, 64-та среща, ще се проведе на 15 юли в Москва в 18 ч. българско време.

Мондиал 2018 ще бъде последният с 32 отбора, като за следващото световно първенство – това в Катар през 2022 година те ще бъдат увеличени с 50% на 48, когато ще бъдат разделени на 16 групи от по три.

Източник 10te.bg