Камера на Живо от Центъра на Разлог

140 години от рождението на Пейо Яворов. 10 вдъхновяващи поетични откъса от големия български поет

Преди 140 години, на 13 януари, в град Чирпан се ражда Пейо Крачолов Яворов, на когото съдбата отрежда да стане един от великите ни поети. Освен с активната си литературна дейност, той е известен и като участник в българското национално движение за освобождение на Македония и в Балканската война (1912 г. – 1913 г.). Пейо Яворов е автор на над 160 стихотворения, събрани в три стихосбирки, които са преведени на повече от 20 езика, сред които руски, белоруски, украински, полски, чешки, немски, английски, арменски, японски, китайски, италиански, френски, румънски и др.

Като любопитен факт от неговото детство можем да отбележим, че до три години Пейо е слабичък, болнав и не може да говори. Когато накрая проговаря, бащата му – Тотю Крачолов, който бил известен, че прави най-хубавия мавруд в този край, черпи цяла седмица с вино своите съграждани.

Яворов прописва стихове едва седемгодишен, а талантът му впечатлява друг голям български поет – Пенчо Славейков, който след време го изтегля в София.

Името на поета се свързва с няколко бурни любовни истории: известно е неговото близко приятелство с Дора Габе, както и пламенната му любов към Мина Тодорова, на която посвещава най-красивите си стихове като „Благовещение“, „Вълшебница“ и „Две хубави очи“. Жената, чиято любов се оказва фатална за Яворов е Лора Каравелова – дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 година.



1. Из „Песента на човека“

Един и същ на битието с урагана,
аз шеметно се нося, дух из океана
на тъмнина нестресвана от сън за ден,
без нявга мигом негде да застана,
напред самотно устремен…

2. Из „Обичам те“

Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден – и ето тъмнина е.

3. Из „Хайдушки песни“

Ден денувам – кътища потайни
нощ нощувам – пътища незнайни;
няма тато, нито мама –
тато да ругае,
мама да ридае…
Леле моя
ти Пирин планино!
Море черно
цариградско вино.

С враг врагувам – мяра според мяра,
с благ благувам – вяра зарад вяра;
нямам братец, ни сестрица –
братец да ме хвали,
а сестра да жали…
Леле моя
сабя халосия!
Море люта
одринска ракия.

Бог богува – нека си богува,
цар царува – века ли царува?
Нямам либе, първа обич –
мене да очаква
и да ме оплаква…
Леле моя
пушка огнебойка!
Море тънка
солунска девойка.

4. Из „Ще бъдеш в бяло“

Ще бъдеш в бяло – с вейка от маслина
и като ангел в бяло облекло…
А мисля днес; света прогнил от зло
не е, щом той е твоята родина.
И ето усъмних се най-подир
в невярата тревожна – искам мир.

И с вяра ще разкрия аз прегръдки,
загледан в две залюбени очи,
и тих ще пия техните лъчи, –
ще пия светлина, лечебни глътки.
И пак ще се обърна просветлен
света да видя цял при ярък ден.

5. Из „Моята изповед“

От ранни утрини зори
почнах и ви учих –
как се люби, как се пей –
как пълно се живей.

До сетни вечерни зари
сам се не научих!
Много любих, много пях…
Как малко аз живях!

6. Из „Вълшебница“

Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи,
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.

7. Из „Сенки“

На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени
две тъмни сенки: там зад бялата завеса,
де лампата гори, в поле от светлина,
две сенки на нощта… Сами една пред друга,
сами една за друга в жажда и притома,
там – сянката на мъж и сянка на жена.

Мъчително глава се към глава навежда, –
те няма да се чуят: искат и не могат.
Те шепнат може би – от що се те боят?
Напрегнато ръце се към ръце протягат
и пак се не докосват! Искат и не могат…
И пак, един пред друг, един за друг стоят.

8. Из „Защо мълчиш“

Защо мълчиш – смутена, бледна?
Какво, боиш ли се от мен?
За мен скръбта е – чуй – безвредна,
че в нея аз съм закален.

За всеки удар на съдбата
усмивка само имам аз; –
въз мен да падат небесата –
ще бъда хладен и тогаз.

Без срам, без страх – кажи ми право,
що на душата ти тежи?
За миг си дай сърце кораво,

9. Из „Душата ми е пуста…“

Душата ми е пуста: буря кратка
помете всичко там. Напразно вече
следа бих дирил от мечтата сладка
по тебе, образ потъмнял! Далече,
цял век далече са от мен
миражите на вчерашния ден.

10. „Две хубави очи“

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях –
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли…
Не искат и не обещават те! –
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете…

Източник 10te.bg