Камера на Живо от Центъра на Разлог

170 години от рождението на ненадминатия поет Христо Ботeв

На 6 януари 2018 г. се навършват 170 години от рождението на ненадминатия поет, пламенен публицист и всеотдаен борец за национална свобода Христо Ботйов. Чрез гениалното си творчество той открива за България Европа и европейските ценности още преди век и половина.

Христо Ботйов е не само велик българин, а един от великите европейци в новата история. Поетът ни е необходим с гениалната си прозорливост и съвременно звучене на идеите. Той е фигура от европейски мащаб, оставил следа в политическата история на Европа през 19 век.

Великият син на България Христо Ботйов, в своя кратък 28 годишен живот, изминава съдбовния път от родния Калофер до Одеса, Задунаевка, Александрия, Измаил и Кишинев.

След завършване на калоферското класно училище, където показва отличен успех и разкрива своя талант, Христо Ботйов заминава през есента на 1863 г. през Цариград за Одеса. Там, той е приет във Втора одеска гимназия като „волнослушател“. Учи в гимназията до средата на 1865 г., когато

стипендията му е спряна

Това става по искане на Българското настоятелство в Одеса, с което младият българин влиза в конфликт заради свободолюбивите си и революционни възгледи. Годините, прекарани в Русия, за Ботйов са време на съзряване и на идейно израстване като борец срещу социалната неправда и тиранството. Тук, той се запознава с произведенията на великите руски писатели и мислители -революционери, натрупва много знания по пътя на самостоятелно изучаване, изгражда своя светоглед. „Още тогава – пише съученикът му Георги Смилов – любовта му към четене обръщаше не само моето внимание, но и това на другите другари… и комуто четенето на руската литература произвеждаше силно възбудително действие.“

През втората половина на 1866 г. Христо Ботйов става учител в село Задунаевка, край Болград, заселено с български преселници. Краткото пребиваване в Задунаевка оставя у селяните спомен за младия учител революционер. На 29 август, деня на религиозния празник „Свети Йоан“, младият учител се представя на кмета Петър Сибов, като човек, изпратен от отдела за народно образование на Акерманската околия. Ботйов учителства в построеното шест години по-рано училище, а живее в дома на Фома Вакаренков, преселник от Вакарел. Според запазените спомени, всяка събота Христо водил учениците в гората и там ги обучавал на военно дело. В Задунаевка се запознава с красивата девойка Елена Дучева, в която се влюбва, и на която посвещава стихотворение. Кладенецът, при който са се събирали младежите от селото, и където поетът и изгората му са ходили, съществува и днес. Заради това свое увлечение, Ботйов е имал неприятности с младия Сава Терзи,
който по-късно пише донос срещу него. Скоро след това, властите правят обиск в дома на поета, но не намират революционна литература, тъй като той я крие при своя хазяин. Когато полицията се опитва да арестува младия учител,




приятелите му го скриват в една руска печка

където престоява няколко дни. Въпреки усиленото издирване по всички къщи в селото, поетът не е открит и малко по-късно напуска селото.

Малко известен е историческият факт, че през втората половина на октомври 1866 г., в Задунаевка пристига Георги Раковски, на път от Одеса за Румъния. Престоява у Ботйов три дни, а на тръгване, кметът му подарява пощенски кон, за пътя му към Влашко.

През есента на 1867 г. при Гюргево Христо Ботйов стъпва на румънска земя. По това време патриотичната българска емиграция трескаво се подготвя. Планове за нови действия срещу чуждото господство ангажират нейното внимание и сили. Липсата на средства, за да продължи образованието си в Русия, и пламенното желание да се посвети изцяло на борбата за освобождението на своя народ, предопределят оставането му в Румъния.

Започва най-бурният и най-съдържателен период от живота на великия българин. Той прекарва в емиграция десет години – от есента на 1867 до бунтовната пролет на 1876 г. Непрестанни усилия по издаване на революционни вестници и разгръщане на широка революционна пропаганда, за организиране на емиграцията и подготовката й за въоръжено въстание в България, съпътстват неговите дни.

Нищетата и тежките условия, които съпровождат непрестанно живота на поета, не сломяват силите му, не прекършват убежденията му, не го отклоняват от избрания път в служба на народа и отечеството. Той остава

докрай верен на младежката си клетва

изречена в едно от писмата му през мразовитите дни на 1868/69 година: „При сичкото това критическо положение, аз пак си не губя дързостта и си не изменявам честното слово…“

Христо Ботйов работи в печатницата на Димитър Паничков и участва в театралната трупа на Добри Войников през 1868 г. в Браила, сътрудничи на издавания в Букурещ сатиричен революционен вестник „Тъпан“ (1869 г.), учителства по-късно в Александрия (1869 г.) и в Измаил (1869–1871 г.). През 1871–1872 г. той пребивава в Галац и Браила. Там поддържа връзки с руски революционери, води широка революционна пропаганда, редактира вестник „Дума на българските емигранти“. Девизът на този вестник – „Истината е свята, свободата е мила“– става жизнено верую и за самия Ботйов. След арестуването му през пролетта на 1872 г. и престоя във Фокшанския затвор, от средата на 1872 г. Христо се установява в Букурещ. В румънската столица той е най-ценният сътрудник на Любен Каравелов в издаването на вестниците „Свобода“ и „Независимост“. През 1873 г. Ботйов основава сатиричния вестник „Будилник“, след това учителства известно време в българското училище, а през 1874–1875 г. издава в. „Знаме“– бойния орган на българското освободително революционно движение. На 5 май 1876 г. той отпечатва първия брой на революционния вестник „Нова България“. През тези години Христо Ботйов развива неуморна дейност за сплотяването на патриотичните сили и за насочването им към решителна борба за освобождение, израства като водач на националноосвободителната борба.

Източник standartnews.com