Камера на Живо от Центъра на Разлог

1945 г.: Най-масовото произнасяне на смъртни присъди в българската история. На този ден бе избит държавният ни елит

Днес се навършват 73 години ог изпълнението на смъртните присъди на Първи и Втори върховен състав на „народния съд“ срещу регентите, бивши министър-председатели, царски съветници и депутати от 25-ото Народно събрание. Днес е и Ден за признателност и почит към жертвите на комунизма. Сайтът pametbg.com представя престъпленията на комунизма: „Народният съд”: Обезглавяването на държавния, политическия и военен елит.

Тъй нареченият Народен съд е извънреден съдебен орган, създаден след окупацията на Царство България от Червената армия на СССР и преврата на 9 септември 1944 г. от властта на Отечествения фронт в нарушение на действащата по това време Търновска конституция. Функционира в периода декември 1944 г. – април 1945 г., като в резултат на дейността му е обезглавен държавният, политическият и военен елит на страната*.

На 30 септември 1944 г. Министерският съвет гласува единодушно Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея.




Съдебна разправа в условия на съветска окупация

Наредбата-закон е приета с подкрепата на земеделци, социалдемократи, звенари и дори политически необвързани интелектуалци, като част от Отечествения фронт. Впоследствие голяма част от тях попадат под ударите на приетите закони. На 6 октомври 1944 г. наредбата е обнародвана и влиза в сила.

При подготовката на процесите близо 30 000 са арестуваните, като над 10 000 от тях са подсъдими. Срещу семействата на изправените пред „народния” съд също са предприети мерки –  изселени са над 11 000 души в различни краища на страна.

За протичането на съдебните процеси са създадени 13 върховни съдебни състава и 125 обикновени състава. Първи върховен състав съди на бившите министри, регенти и царски съветници, а Втори върховен състав – народните представители от 25-ото Народно събрание (1940-1944).

Директивите на Георги Димитров, ръководител на Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), които той дава в края на декември 1944 г. и началото на януари 1945 г. в специални телеграми от Москва за това как трябва да действат „народните съдилища”:

„Никой не трябва да бъде оправдан! И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля“, са заповедите на Георги Димитров. Висшите ръководители на компартията в София, с които той държи постоянна връзка по този въпрос, са Трайчо Костов и Вълко Червенков.

Най-масовото произнасяне на смъртни присъди в българската история

По-голямата част от главните съдебни процеси се провежда в сградата на Съдебната палата в София, а Вторият върховен състав заседава в аулата на Софийския университет. Докато траят съдебните заседания, подсъдимите народни представители се докарват под засилена охрана от Централния затвор. Властта взема мерки в университета да не се допускат външни лица, включително и близките на подсъдимите. В същото време са организирани групи от ремсисти, коитофпред входа скандират „Смърт на народните врагове”.

На 1 февруари 1945 г. се произнасят Първи и Втори върховен съдебен състав. На смърт са осъдени 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941 г., 67 народни представители и  47 генерали и висши офицери. Присъдите не подлежат на обжалване, като смъртните са изпълнени веднага.

„Народеният съд” издава общо 9550 присъди в 135 съдебни процеса. На смърт са осъдени общо 2730 души, а 305 получават доживотен затвор. Около 200 души от осъдените на смърт са избити още преди провеждането на съдебните процеси. Конфискувани са над 200 предприятия, както и огромен брой недвижими имоти и вещи. Изселени са 4325 семейства на близки на осъдени, като броят на членовете им възлиза на близо 12 000 души.

Източник marica.bg