Камера на Живо от Центъра на Разлог

2325 лв месечно за нормален живот на четиричленно семейство. Ама де ги тез пари?

За нормален живот на човек от четиричленно домакинство – двама възрастни и две деца, са необходими 581, 31 лв. месечно, според данните на Института за синдикални и социални изследвания (ИССС) на КНСБ за четвъртото тримесечие на миналата година.

Това съобщиха на пресконференция днес президентът на КНСБ Пламен Димитров, директорът на ИССС на КНСБ Любен Томев и експертът Виолета Иванова.

Парите са необходими, за да се удовлетворяват основните нужди от храна, поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти.

Издръжката на живот на четиричленното домакинство е 2325 лева. Ако работната заплата е единственият източник на доходи, то нейният нетен размер не трябва да бъде по-нисък от 1163 лева за всеки от двамата родители (бруто 1489 лева). За декември нетният размер на средната работна заплата е 876 лева, което означава, че изостава с около 25% от необходимите средни стойности за издръжка, посочиха от КНСБ.

Необходимите средства за издръжка на живота на четиричленно домакинство в София са 3023,64 лв., а средно на човек от този тип домакинство са необходими 755,91 лева, което надхвърля средните за страната стойности с 30%. За всеки от двамата родители на семейство, живеещо в София, средната работна заплата не трябва да бъде по-ниска от 1512 лева, за да се осигурят необходимите средства за нормален живот в столицата.

Официалните данни за трудовите възнаграждения в София за четвъртото тримесечие на 2017 г. отчитат нетна средна работна заплата от 1151 лева (бруто 1476 лева), която е с близо 24% по-ниска от необходимата заплата за издръжка на живота.

Издръжката на живот отчита слаб тримесечен ръст от 1%, а на годишна база до 3,3%. Основен принос за повишението на издръжката имат хранителните стоки с ръст от 3,9% на годишна база, при нехранителните ръстът е 1,1%. За последните десет години нарастването на издръжката на живот е с 22,7%.




Според данните на синдиката за последните години разликата в доходите на най-бедните и най-богатите се е увеличила драстично – от 6,1 пъти през 2012 г. до 7,7 пъти през 2016 г. – най-високата разлика за страна от ЕС.

Данните за подоходното разпределение показват, че 27,1% от домакинствата са с общ доход на човек до 314 лева (линията на бедност), или близо 1 955 000 души. 45,1% домакинствата са с общ доход на човек от линията на бедност до необходимите средства за живот (или около 3 253 000 души), а 27,8% от домакинствата са с общ доход на човек над издръжката на живот, което е около 2 млн. души.

Има неравенство и в спестяванията на българите. От КНСБ цитираха изследване на социологическа агенция „Тренд“, според което около 70% от българите не разполагат с банкови депозити и не спестяват. Общият брой на депозитите до 1000 лева са 64% от всички депозити на домакинствата (според данни на БНБ от декември 2017 г.)

Данните на БНБ показват тенденция за намаляване на спестяванията в ниските депозитни групи и обратен тренд при високите, каза Пламен Димитров. Броят на депозитите до 1000 лева намалява със 7,2%, а най-голям ръст бележат тези между 200 000 и 500 000 лева.

Източник marica.bg