Камера на Живо от Центъра на Разлог

Шестокласничка, от ОУ „Никола Парапунов“, получи грамота от Исторически музей – Батак

DSC03914Ивайла Манджукова  от VIб клас  получи грамота от историческия музей в гр. Батак за написване есе на тема „ От Батак съм, чичо …”, посветено на 140 години от избухване на Априлското въстание.

Поздравления за успеха,  положения труд и инициативност!

А ето и цялото есе:




,,Поколенията трябва да знаят,
поколенията са длъжни да помнят!“

„Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огравя,
над Пирина пламеней…”

Докато слушам химна на страната ни на трети март и гледам хората около мен

( мирно стоящи не издаващи звук, дори) настръхвам и се замислям. Та ние честваме 138 години от Освобождението на България и се питам: Как сме успели да го постигнем? Какво ни е коствало? Какви жертви сме дали и на какво сме били готови?

Априлското въстание от 1876 година е жестоко потушено, но то ускорява събитията, даже ги предизвиква. То е израз на мечтата на българския народ, израз на неговата вяра в справедливото дело, да видят отечеството си свободно. Апостолите вярват в идеите си, вярват и на мечтите, които живеят в душите им и накрая, дават живота си.

„Без Апрлското въстаие историята наша щеше да се лиши от най- ярките си страници” – казва народният поет Иван Вазов.

Въстанието е жестоко разгромено – избита си хиляди българи, изгорени са десетки села и градове. Сред тях особено място историята определя на Батак, с героизма и трагизма на неговите жители. Ръководител и организатор на въстанието в Батак е Петър Горанов. Той приветсва батачани и провъзгласява свободата, обявена от  комитета в Панагюрище с думите: „Да живее свободна България! Смърт за вековния и омразен поробител.”

Батак играе важна роля в дните  на Априлскот въстание- осигурява провизиите на околните села и блокира важните пътища. Когато мъжете в Батак въстават, срещу тях е изправена огромна армия. За да спасят живота на населението, те решават да предадат оръжието, но башибозукът започва жестокото клане. Зверствата не могат да се опишат или преразкажат напълно. Разрушено е цялото село и почти всички са избити. Хиляди невинни жертви са дали българите в стремежа си към свободата. Жертви, за които малцина от нас- днешните българи, са готови. Поклон пред светлата памет на всичките тези хора – истински родолюбци.

„Градчето лежеше на разстояние стотина ярда от нас. Гледано от тук то напомняше развалините на Херкулан или Помпей. Не беше оцелял нито един покрив, нито една стена.”- това е написал през август 1876 година американския журналист Макгахан, посетил Батак и останал ужасен от видяното.

Саможертвата на героите не е напразна. Те не успяват, но без техния подвиг свободата нямаше да дойде. Жертвите- това е цената, която е заплатена! И България възкръства върху пепелищата на Панагюрище и Батак, на Перущица, на Оборище и Шипка, върху костите на апостолите и техните мечти, тяхната вяра и любов към освобождението. Те ще бъдат вечните символи за поколенията, като национални светини, като пример за родолюбие и патриотизъм. И за национална гордост и самочувствие, че сме били, сме и ще бъдем достоен народ със славна история.

Ще бъдем горди наследници на нашите предци от април 1876 година.

Днес, за нас Батак е национална светиня, музей- костница с истрическата църква, оръжията, дрехите и духа на въстанниците, черепите на загиналите. Земята, напоена с техните сълзи и кръв, улиците, където са вървели, ще ни напомнят как е извоювана свободата. Никой не е забравен и нищо няма да бъде забравено- това е техния завет и нашия дълг пред героите от Батак.

Ивайла Ивова Манджукова
Основно училище „Никола Парапунов“, VIб клас