Камера на Живо от Центъра на Разлог

Жената – еталон за красота, заради която повече от 150 мъже са се самоубили

Каджар е иранска династия от тюркски произход, която управлява Персия (днешен Иран) от 1785 г. до 1925 г. Фамилията поема пълен контрол над Иран през 1794 г., детронирайки Лотф Али Хан, последният от династията Зенд, и възстановявайки иранският суверенитет над големи части от Кавказ.
Днес ще разгледаме обаче не историческите последствия за Иран от идването на династията на власт. А един друг любопитен аспект – как те повлияват върху идеалите за красота в страната и как под тяхно давление жените се променят.

Жени с мустаци, мъже без бради

В своята лекция, озаглавена „Жените с мъх и мъжете без брада: Пол и сексуални безпокойства на иранската модерност“, известната историчка и изследователка на половете Афсанех Наймабади разкрива как понятията за мъжка и женска красота в родината й се променят при династията Каджар.
Някои от владетелите от тази фамилия имали по 1000 жени в своите хареми. Също така афинитета и разбирането им за красота били много далеч от днешните стандарти.
С напредването на тяхното управление в Иран мъжките и женските идеали за красотата станали забележително сходни – жените имали тежки, сключени вежди, задължително двойна брадичка и добре поддържани мустаци. Това се считало за толкова привлекателно, че за да ги подчертаят, гордите персийки дори ги боядисвали. Колкото по-закръглена била фигурата на жената, за толкова по-голяма красавица се смятала тя.



Но, не говорим за онази женствена закръгленост, а наистина за топчести форми. Окосмяването във всяка една негова форма също било предпочитано.
В същото време младите мъже били без бради, имали тънки талии и деликатни черти. В портретите на любовници от 19-ти век, половете едва се различават – идентифицират само по шапките им и някои части на облеклото.
Благодарение на страстта към фотографията на четвъртият владетел от династията – Насер ад-Дин Шах Каджар, управлявал между 1848 до 1895 година придобиваме представа за неговите стандарти за красота.
През 1873 г. по покана на Александър ΙΙ той посещава Русия, където за пръв път гледал балет. Бил толкова впечатлен от сценичното изкуство, че когато се прибира в Иран заръчва да ушият балетни костюми за жените в неговия харем.
Именно на Насер ад-Дин Шах Каджар била наложница фаталната по онова време принцеса Анис ал Долех, заради която се твърди, че сложили край на живота си над 150 отхвърлени мъже. Всъщност бройката им е не повече от 10-15, но е факт, че шокиращата за нашите представи персийка е била еталон за красота в Иран през онези години.
И едва ли някой ще се учуди, че в тези години в Иран е процъфтявал хомосексуализма. Подрастващите младежи без бради и с едва наболи следи от мустаци били идеал за мъжка красота по онова време, подчертава изследователката Наймабади. Затова и те събуждали еротичната чувствителности на по-възрастните мъже в страната.
След края на управлението на династията Каджар Иран и Европа започват да се сближават. И иранските образци за красота започнали да имитират европейските идеали. Това води и до обявяване на хомосексуалните практики в страната за безнадеждно старомодни.