Камера на Живо от Центъра на Разлог

7 места, които да посетите, ако идвате на гости в град Разлог

Исторически музей

Разлог е горд със запазените сгради от типа разложко-чепинска къща. Повечето от тях се помещават на площад “Македония” и на ул. “Възраждане” в града. Забележителни са Парапуновата къща, превърната в Исторически музей както и Кипрева къща. Историческият музей в град Разлог е уреден в родния дом на Никола Парапунов, на пл. „15 септември 1903г.”, близо до централния площад на града.

Музеят е част от поредица възрожденски къщи, които са обявени за паметници на архитектурата. Сградата е модел Разложко – чепинска къща „братов” тип от края на 19 век. Този тип къща се счита за продължител на т. нар. „симетрични къщи”, които се появяват най-напред в Пловдив през втората половина на същия век. Изгаря във въстанието от 1903г. и е съградена отново по стария план през 1905 година.

В музея се съхраняват над 5 000 експоната от различни епохи. Ценни са колекциите от оръжие и старопечатни книги, традиционно местно облекло и произведения на местни майстори занаятчии. Богатият снимков и документален материал от ХІХ и ХХ век, съхраняван в музея, е основа за научни краеведчески изследвания и множество изложби за живота на местните хора.




Музейното дело в Разлог води началото си от 1954г. Официално музеят отваря врати на 2 юли 1957г. като къща – музей „Никола Парапунов“. Основната му експозиция отразява живота на полковник Никола Парапунов и ръководената от него антифашистка съпротива в Пиринския край. През 2000г. с решение на Общинския съвет, мемориалният музей е преобразуван в Исторически музей – Разлог.

Уредените временни изложби днес отразяват характерната за този край планинска разложко-чепинска възрожденска къща със заложената в нейното изграждане и обзавеждане ценностна система на местните планинци за свещеността на брака и дома, необходимостта от хармония между човека и природата, пълно отрицание на излишеството и отчуждението; развитието на града през ХІХ в. и борбите на неговото население за свобода. В лекционната зала на музея за срещи, представяния на книги, уроци и др., е експонирана изложба за археологическите обекти в града и общината. До музея е паметника на убитите в Кръстовденското въстание жители на Крапата махала, както и мраморната чешма, съградена по повод 1000 години от признаване на независимостта на Българската православна църква.

Родопската теснолинейка

Незабравимо изживяване за всеки е Родопската алпийска железница. Туристите в Разлог не пропускат възможността да се качат на действащата и в наши дни теснолинейка и да пътуват десетки километри до следващата спирка, минавайки през живописни местности.

Теснолинейка Септември — Добринище е единствената действаща теснопътна линия в България с междурелсие 760мм. Разстоянието от 125км между крайните гари се изминава за около 5 часа.

Трасето води от Септември (на главен път София – Пловдив) до Добринище  през Велинград, Якоруда, Разлог и Банско, свързвайки най-западната част на Горнотракийската низина със Западните Родопи, Рила и Пирин. Поради особеностите на трасето през планината теснолинейката Септември — Добринище е известна още като „Алпийската железница на Балканите“.  Трудният терен е определящ за ниската скорост на движение на влаковете. Гара Аврамово, намираща се на 1267 метра надморска височина,  е най-високата гара на Балканите.

Железопътната линия е построена на няколко етапа между 1921 и 1945 година. По цялата и́ дължина има изградени множество изкуствени съоръжения — мостове, тунели и спираловидни изкачвания. През 2002 година е демонтирано отклонението Пазарджик — село Варвара, с дължина 16.6 km.

Влаковете, обслужващи линията са два за Добринище, един за Велинград и пет за Септември, като два от тях тръгват от Велинград. От 9 декември 2012 г. влаковете от Септември за Добринище са в 08:55 ч. и 13:50 ч., за Велинград е в 18:22 ч. Обратно от Добринище за Велинград и Септември влаковете са на 06:40, 10:45 и 14:50, а от Велинград за Септември на 05:55 и на 20:13ч. Има и сутрешен влак в 04:20 от Велинград за Добринище. Композициите се състоят от четири вагона, като влаковете се разминават на гарите Долене, Костандово, Аврамово, Якоруда и Разлог.

Хълм „Голак“ и 12-метровата кула

С гледка към три планини, хълмът „Голак” над Разлог е обичано и посещавано място за разходка и отдих. Освен от местното население това възвишение се посещава и от гостите на града, желаещи да видят Разложката котловина „в шепата си“. Всеки любител на природата ще се наслади на необятната гледка на планините Пирин, Родопите и Рила.

Еко пътека „Стъпалата” в м. „Голак” с 54 места за отдих и почивка и 30 места за наблюдение, прави мястото още по-привлекателно. Най-атрактивният обект за разходка и отдих е 12-метрова кула за съзерцаване на Пирин, Рила и Родопите. Дизайнерски пейки, люлки и дървени шезлонги за отмора, уникални по своя характер „спирки” ви очакват по билото на Голак.

Слънчев календар на 1300 години

Една от забележителностите на Разлог се намира в централния парк на града. 12 мраморни морени с издялани фигури на животни са подредени в кръг, като Древен слънчев календар.

Такъв слънчев календар е намерен от иманяри в землището на Разлог през 70-те години на 20 век. Находката представлява каменен диск с кръгообразна форма – с диаметър 10 см, двустранно покрит с нисък релеф, пробит в средата – вероятно ползван за амулет. Календарът е резултат от хилядолетните наблюдения на предците ни в стремежът им да се ориентират във времето и пространството. Българите използват календара от дълбока древност до края на 19 век. Археологическата находката от Разлог е датирана към 8 век сл. Хр. и представлява единственото пълно и запазено изображения на Древния български календар, намерено и произхождащо от земите на днешна България.

В далечните епохи, когато човекът не е могъл да разчита на точни измервателни уреди, за да определи момента на най-дългата нощ и началото на нарастването на деня, т.е. началото на астрономическата година (22 декември), той се е осланял на наблюдението на допълнителни фактори – положението на Земята спрямо други планети – Луната или Юпитер.

Още в древността някои народи забелязали, че Юпитер (наименуван от древните българи – Янкул) извършва своята обиколка около Слънцето за почти точно 12 земни години, т.е. докато Юпитер прави една обиколка, Земята прави 12 обиколки около Слънцето ( с разлика само от 20 дни). Стремежът бил точно да се засече дължината на земната година чрез отчитането й върху един дълъг интервал от време, какъвто имала Юпитеровата година.

А как можем да следим движението на Юпитер/Янкул в космоса? Чрез набелязване на онези 12 съзвездия, през които планетата „пътува“ или образно казано, на които „гостува“ всяка година.

Тези съзвездия българите са оприличили на животни, за да ги различават по-добре.

Условните названия Годината на Коня, Годината на Заека означават единствено, че през съответната година Юпитер/ Янкул „пребивава“ в съзвездие Кон, съзвездие Заек и др.

Пълната научна характеристика на древния български календар е 12-годишен; циклов, слънчев, юпитеров, животински.

Математическият способ за определяне на текущата година по древнобългарския календар е следният – разделяме числото на годината на 12 и с остатъка отброяваме от Петел включително, по посока на движението на часовниковата стрелка и попадаме в съответното съзвездие – година. ( Година Петел се е случило да бъде първата година от новото летоброене). Например 2013г. е Година на Змията, защото 2013:12 = 167 с остатък 9. Отброяваме девет по цикловия кръг от Петел и попадаме в съзвездие/ година Змия.

Традиционен начин за представяме на календарните знания е изобразяването на животни върху сгради свързани с календарната година на построяване, възстановяване и др. (Източник: Петко Колев)

Църква „Св. Благовещение“

Разположена в сърцето на град Разлог, църквата „Св. Благовещение” впечатлява с красивия си иконостас и внушителна архитектура. Това е един от най-големите и красиви църковни храмове в Неврокопската епархия.

На 5.ХІ.1939 г. църквата „Св. Благовещение” е осветена и отваря врати с пожелание да носи благословение и благовещение на всички родолюбиви разложани. Отварянето на храма отнема 12-годишни усилия на обществеността и Неврокопския митрополит Борис. Застроената му площ е 710м², а дворното пространство почти 4дка. Височината на камбанарията е 26 м /колкото Хрельовата кула в Рилския манастир/.

Заслужава си да се видят свежите стенописи по църковните стени. Вътрешното пространство на храма е изцяло изографисано в периода 2000 – 2008 година от екип млади художници–реставратори, начело със Здравка Чобанова от Разлог. Иконописването на олтара е от Стефан Юлиевич Шарич от София.

Заслужава си да видите и високата 26м камбанария (колкото Хрельовата кула в Рилския манастир), както и да чуете 3-те камбани с общо тегло 493кг. Като най-голямата е 300кг, средната – 118кг, а малката – 75кг. Изработени са от висококачествен бакър и английски калай и тоново построени Ре, Фа и Сол.

Загадката на плочите от Столоватец

През 1971 – 1972г. в местността „Столоватец” (на около 5 км западно от Разлог) са открити останки от тракийско светилище от края на бронзовата и началото на желязната епоха. Ясно личат руини от зидове, градени от трошен камъни. Там са намерени 3 големи мраморни плочи с релефна украса, свързани с култа към слънцето. Голямата плоча лежала диагонално с лице надолу, тесният и край на югозапад, а широкият – на североизток. На около 2 метра се намирала изчезналата плоча, а на 5-6 метра на северозапад – малката плоча. Плочите от Разлог се определят като изключително ценни за историята на човечеството.
Мраморните плочи от Столоватец са датирани от 2 хил. пр. Хр. Най-вероятно са част от светилище свързано с разпространения сред траките култ към Слънцето. Този култ, именно през 2 хил. пр. Хр. масово е разпространен в средиземноморския ареал. Особен интерес представлява мъжката фигура с ясно изразен фалос на една от плочите. По този начин е изобразяван един от основните богове на траките, известен с елинското си име Хермес. Характерно за него е, че той е бог на тракийските царе и вождове. Наличието на това изображение свидетелства, че светилището принадлежи на тракийски вожд. Липсва обаче владетелския дом на вожда – неговото укрепление. През 2008 година при археологически обход е открит такъв обект, датиран в същата епоха като светилището. Това е едно от малкото тракийски укрепени места от 2 хил. пр. Хр. достигнал до наши дни. В землището Разлог са регистрирани осем антични селища /VІІІ в. пр. н.е. – V в./, а в цялата община – 22.  Част от находките са и тракийският меч-ромфея, шест торкви, фибула и др., открити в античен некропол на 2 км източно от града. Днес, в музея в Разлог се съхранява една от плочите с необикновена украса. Втората се помещава в Национален исторически музей – София, а  следите на третата плоча се губят.

Плочите са възстановени в ориганален размер и шарки и са поставени на зелените площи пред Читалище „15.09.1903г-1909г.” в Разлог, къдете всеки ще може да се докосне до тяхната история и загадка.

Писана църква, „Бялата църква” и църква „Св. Никола”

„Писаната църква’’ е разположена в подножието на Северен Пирин на 7км югозападно от Разлог. Това е археологически обект с две вписани една в друга църкви от различни епохи – раннохристиянска базилика от V-VІ в. с манастирска сграда и типичната за същинското българско Средновековие – триконхална църква от ХІІІв. „Писаната църква” е култов обект, където в продължение на 1000 години са звучели посланията на Христовата вяра.

В непосредствена близост до Писаната църква /на 500 и 1000 метра/ са руините на още две средновековни църкви – „Бялата църква” и „Св. Никола”.

Източник destinationrazlog.com