Зарежда Събития

« Всички Събития

  • Това събитие е минало събитие.

Годишнина от Илинденско-Преображенското въстание

август 2

Годишнина от началото на Илинденско-Преображенското въстание (20 юли ст.ст.) – въстание за освобождение на българското население в Македония и Одринска Тракия /1903/, останало след Освобождението на България (1878) в пределите на Османската империя съгласно Берлинския договор (13 юли 1878).

Организирано и ръководено е от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). На Солунския конгрес на ВМОРО (2-4 януари 1903) е взето решение за вдигане на въоръжено въстание в Македония и Одринско през пролетта на 1903 г. На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО (17-24 април 1903) се решава въстанието да започне в окръга на 20 юли 1903 г. (Илинден). Избран е Главен щаб и горски началства за отделните райони. На конгреса на Петрова нива (28-30 юни 1903) началото на бойните действия в Одрински революционен окръг се определя за 6 август (Преображение Господне). Окръгът е разделен на 5 въстанически района и е избрано Главно ръководно боево тяло. Двете дати, които съвпадат с църковните празници Илинден и Преображение, дават и името на въстанието.



Според решенията въстанието в Битолския революционен окръг избухва на 2 август (20 юли ст. ст.) 1903 г. На 3 август (21 юли ст. ст.) след победата на въстаниците над местната турска власт в гр. Крушово, е установена революционна власт – Крушовска република, начело с Никола Карев. Тя просъществува до 13 август (31 юли ст. ст.) 1903 г. На 19 август (6 август ст. ст.) избухва въстанието и в Одринския революционен окръг. В Серския революционен окръг въстанието започва на 27 септември (14 септември ст. ст.) 1903 г. (Кръстовден). Сражения се водят почти по цялата територия на Серския революционен окръг. На 2 октомври (19 септември ст. ст.) Главният щаб на въстанието взема решение за прекратяване на въстаническите действия и за разпускане на четите. Турското правителство хвърля огромни сили за потушаването на въстанието. В близо 240 сражения около 25 000 въстаници се сражават с 350-хилядна редовна турска войска и башибозук. Опожарени са 205 села, без покрив остават повече от 70 000 души. Броят на загиналите надминава 5 хиляди души. Около 30 000 души са принудени да напуснат родните си места. Основната част от тях намират подслон в България.

Детайли

Дата:
август 2
Абонамент за новини



error: Content is protected !!